Да научим детето на ред – мисията възможна!

Автор: Галя Гевгалова, социален работник в Център за обществена подкрепа; водещ в Работил ница за родители „Да пораснем Заедно“; специлист по Семейно консултиране

Кога е необходимо да започнете да възпитавате у детето навици за ред и старание  в прилагането му? Съвсем хумористично, но с доза истина ще ви кажа – вече сте закъснели! Колкото и странно да звучи, трябва да направите това още от първите дни от живота на бебето. Замислете се – ако мъникът винаги е в стая, където цари хаос от предмети и книги, чиниите в кухнята се натрупват и не се мият с дни, бебешката мокра пелена се изсушава на радиатора, вместо да се изпере и бебето е облечено с едни и същи дрехи цяла седмица, е абсолютно безполезно да обяснявате на малкото дете, че трябва да бъде чисто и измито, че играчките винаги трябва да се прибират и леглото да се оправя. Детето бързо свиква с околната среда, в която живее, а също така има абсолютната способност да имитира родителите си. Ето защо, на първо място родителите трябва да бъдат чувствителни към реда и старанието за прилагането му, те трябва да гарантират, че детето е винаги сухо и чисто, че в стаята му ще бъде подредено…. е, не търсим перфекционизъм, но все пак някакъв ред. И с течение на времето, когато бебето стане малко по-независимо човече, ще бъде много по-лесно да свикне с чистотата. Освен това малките деца са много активни и винаги се стремят да правят същото, което правят и възрастните. Ето защо, ако детето има огромно желание да вземе прахосмукачката от ръцете ви и вика след вас „Аз сам!“ – не се намесвайте в желанието му, нека се опита да ви помогне. Дори ако почистването се забави за неопределено време. Родителите, обаче, трябва да помнят, че едно малко дете по правило не разбира целта, която се постига чрез неговите действия. Детето в ранна възраст копира само действията на родителите, без да мисли за резултат. Всички се сещате за момент, в който наследникът ви внимателно и с удоволствие „избърсва праха“ от секцията, размазвайки го с мокра кърпа или как слага играчки в една купчина копирайки ви. Най-важното за него е да размахва кърпата, както ви е виждало да правите, а не да премахва праха. На детето не трябва да се възлагат невъзможни за възрастта задачи и да се изисква безупречна чистота в стаята. Повечето специалисти ще кажат, че да се скарате на бебето за петънце по дрехите или за нацапаното от обяда лице не е добра идея и трябва да се избягва като се впряга всичкото търпение и спокойствие, на които един родител е способен. Ако реагирате твърде бурно, тогава детето може дори да изпадне в истерия, за да избегне наказание или да спре да извършва определени дейности, знаейки какъв ще бъде резултатът и колко недоволна ще бъде мама. Няма смисъл и дори е вредно да измъчвате детето, като сериозно се заемете да го учите на ред, ако е на възраст до една година и половина. То все още е твърде малко, за да разбере напълно разликата между ред и бъркотия. Освен това детето все още не е развило напълно координацията на движенията, за да направи всичко внимателно, колкото и старание да вложи. Когато мъникът се опита да се храни самостоятелно, възможно е да почистите не само от неговата маса и пода, но и да смените всичките му дрехи и дори да измиете кашата от косата му. Грешките и бъркотията при децата са неизбежни в процеса на обучение на детето на нови навици и умения. На възраст между две и три години децата често се опитват да предизвикат родителите си и да видят докъде могат да стигнат в настроението си при нарушенията на забраните. Ако видите, че детето ви умишлено разсипва каша, няма нужда веднага да му викате и да забранявате да прави това – резултатът ще бъде още по-голяма показност, после рев, а после и тръшкане и накрая истерия. В тази възраст говоренето и обясненията влизат вече в сила – кажете му, че не е редно и обяснете,че не сте доволни от безпорядъка. И така почти до безкрай, но това е начинът! Често в семейство с две или повече деца, едното дете е спретнато и подредено, а другото е разхвърляно и не отдава значение на безпорядъка.  Не е необходимо да се сравняват децата или да се дават взаимно като пример, защото рискът да образувате в детето комплекс за малоценност или негодувание срещу брат или сестра е голям и не си заслужава. По-често това са само черти от характера на вашите деца, а и не е нужно да си приличат в крайна сметка. Случва се децата умишлено да се опитват да привлекат вниманието върху себе си по този начин, особено ако им липсва родителска топлина и обич.

В същото време прекомерната мания за чистота може да доведе до прекалена педантичност и обсебеност. Такива хора много трудно се толерират от другите и им е трудно да вземат някакво решение, за да не нарушават обичайния ред. Важно е да знаете, че редът не е най-важното във възпитанието на едно дете. Създайте правила – не се разхвърлят безцелно играчките, ръцете се мият, с храната не се играе (освен в най-ранна възраст, когато храната се опознава не само на вкус, но и на мирис и консистенция чрез допир и т.н.), книгите се подреждат след четене и други. Но основното е да дадете правилния пример, а не непременно да държите мъникът да оправи създадения от него хаос в стаята. Правете го заедно! Играйте игра кой по-бързо ще събере книгите в купчина или кой ще подреди пръв играчките. Похвалата и наградата са най-доброто средство, за да покажете на детето, че сте доволни от старанието му и то рано или късно ще оцени и само колко по-хубаво, красиво и приветливо е когато стаята е подредена.

Задачата на родителите е непрекъснато и упорито да възпитават децата си в ред и нетолерантност към бъркотията. Да, не е лесно и както най-често казвам – ще са ви нужни търпение, търпение и много любов! Успех!