„Да поговорим за Доброволчеството”

Представяме ви и втората част от блиц-интервюто на Миряна Господинова – психолог и Владислава Бумбалова – социален работник. Двете са част от екипа на Сдружение „Бъдеще за децата” и координатори на ЦРД.

     

Как решихте да поемете работата в Центъра за работа с доброволци към сдружение „Бъдеще за децата”?

В: Предложението за мен беше много неочаквано. Отне ми известно време премисляйки рисковете и личните си страхове относно това бих ли могла да се справя с тази отговорност. Към момента мога да кажа, че се радвам, че не се отказах и приех това предизвикателство.

М: Получи се някак естествено. Не ми се е налагало да мисля дали да се занимавам с това или не. Може би Краси ме запали по идеята преди две години когато стартира първата доброволческа група. Тя ме покани да се включа като обучител и аз се съгласих. Срещнах се с младежите и се заразих от техния ентусиазъм.

От колко време се занимавате с това?

В: Близо две години.

М: От около две години. Първата година беше година на опити, грешки, експерименти докато открием начин и път на работа, който да е добър и за нас и за доброволците. Сега нещата са по-балансирани, но имаме още много неща да научим в бъдеще.

Влади, ти си социален работник, а Миряна – психолог, а двете заедно координатори на ЦРД. Това ли е вярната формула?

В: Опита от работата ни като социален работник и психолог в ЦОП много ни помага и в работата с доброволците. Не знам дали това е „вярната формула”. Двете с Миряна сме коренно различни и почти в двете крайности по отношение на организация, планиране, идеи и начин на работа, Но най-вероятно комбинацията между качествата на всяка една от нас ни прави добър тандем. J

М: С Влади сме много различни и тези различия не произлизат от това, че сме психолог и социален работник по-скоро са на личностно ниво. Плюсовете на това да сме различни са, че успяваме да се допълваме, а минусите, че понякога спорим и се поскарваме, но дори от споровете ни излизат продуктивни неща и когато нервите се успокоят хубаво се посмиваме сами на себе си. Колкото до вярната формула аз искрено вярвам, че тя е да подхождаш човешки и с разбиране към доброволците и да се фокусираш върху техните силни страни, помагайки им да ги развиват.

Можете ли да обобщите нагласите на обществото към Доброволчеството – за периода и хората, които сте срещнали?

В: Голяма част от хората не приемат едно добро дело, като нещо значимо и смятат за самохвалство, ако споделят това, което са направили за някой друг. Друго ми прави впечатление – много хора не различават доброволчеството от дарителството.

М: Напоследък наблюдавам тенденция предимно младите хора да се ангажират с доброволчество и то става все по-популярно. Най-честата грешка, която хората правят е, че бъркат доброволчеството с дарителство. Да, двете неща имат допирни точки, но по мое мнение доброволчеството е по-голямото предизвикателство защото при него се изискава да отделиш от личното си време и ресурс.

Защо хората стават доброволци?

В: Причините при всички са различни, в общи линии са лично усещане и желание да помага.

М: Мисля, че една от главните причини е нуждата да се чувстваме съпричастни към нещо, това ни свързва с другите. Освен това доброволчеството е един прекрасен начин да развиваш собствента си личност, да придобиваш нови умения, да експериментираш, да твориш и то, помагайки. То носи удовлетвореност и кара хората да се чувстват успешни и полезни не само на себе си, но и на обществото.

Кои са качествата, които Вие търсите у един доброволец?

В: Отговорно и позитивно отношение към работата, гъвкавост, креативност, искрен ентусиазъм.

М: Единственото, което търсим е мотивацията и правилно отношение към дейността на доброволеца. В ЦРД имаме доброволци с много различни качества, общото между тях е, те че са мотивирани и знаят какво искат да постигнат. Отнасят се сериозно и отговорно към задачите си.

Какво ги мотивира в работата?

В: Личната удовлетвореност от свършената работа, опита, който трупат, възможността да развиват своите умения, положителната оценка за работата им, принадлежността им към група.

М: Мотивират ги резултатите. Всеки от нас се чувства мотивиран когато вижда, че работата му дава плодове.

Какво мотивира Вас? Има ли моменти, в които казвате – „Не мога”, „Не искам!” …

В: Имало е моменти, в който наистина ни е било много трудно, попадали сме във много критични ситуации, но виждайки желанието и ентусиазма на доброволците, щастието в очите на хората, който сме зарадвали  това ни е давало кураж да се справяме с трудностите и да не се отказваме.

М: Мен ме мотивира контакта с доброволците. Аз се възхищавам на енергията им. До момента не ми се е искало да се откажа, било ни е трудно, но когато си поговоря с Влади и обсъдим нещата намираме изход от затруднението.

Какво Ви дава работата с доброволците?

В: Вдъхновение, опит и удовлетворение.

М: Надежда, че въпреки всички трудности около нас и забързаното ежедневие все още има хора, който отделят от времето си да помагат.

Според Вас има ли свързаност между каузата, за която работят доброволците и тяхната възраст, пол и социален статус?

В: Бих казала, че има моменти когато свързаност с кауза идва от лична история или нещо преживяно в миналото, не бих го свързала с конкретната възраст, пол или статус.

М: Мисля, че нещата трябва да се разглеждат на индивидуално ниво. Всеки доброволец има различно отношение към дадена кауза в зависимост от собствения си личен опит.

Може ли доброволчеството да помогне за започване на работа?

В: По време на дейностите си доброволците общуват с много и различни хора, създават контакти, развиват различни свои умения, затова смятам, че е напълно реалистично доброволчеството да доведе до започване на работа.

М: Аз мисля, че най-малкото е плюс при кандидатстването. Нашите доброволци развиват много свои лични качества, заемат лидерски позиции в групата на ротационен принцип и активно развиват социалните си умения, което им дава повече самочувствие. Освен това препоръката от Организация с авторитет е нещо, което все повече се зачита от работодателите.

Сега работите по проект за насърчаване на гражданската позиция сред младите хора и привличане на нови доброволци. Има ли нещо, което Ви изненада до този етап от работата? (позитивно/ негативно)                                                                                                 

В: Младите хора имат страхотни идеи и с малко подкрепа биха могли да реализират много добри инициативи. За съжаление моята изненада е от факта, че не се дава поле, в което те да изяват своите позиции.

М: Изненада ни приятно, че младежите, с които общуваме имат изявени позиции относно проблемите в обществото. Неприятното, което не беше чак такава изненада е, че няма кой да ги чуе. Именно поради тази причина смятам че заглавието на проекта е много подходящо. Ние се стремим да дадем глас на младежите. В началото при първите срещи те сякаш бяха уплашени да го използват. Очакваха от нас да взимаме всички решения, а те да участват в процеса просто като изпълнители. Когато обаче свикнаха с това, че ние им даваме свобода започнаха да бълват идеи, да изказват мнения, които си заслужава да бъдат чути.

Какво предстои в работата по проекта?

За Клуб „Млад доброволец” – Предстои окончателното финализиране на проектните предложения, заедно със завършване на предвидения по проекта цикъл от обучения за клубовете и изпълнението на самите малки проекти. Други дейности – Остава последната дейност по проекта да бъде изпълнена. Предстои представянето на играта която запознава децата със системата на социална закрила във училищата на територията на Община Казанлък. Продължава и разпространяването на електронния бюлетин.

Кои са основните предизвикателства и трудности?

В: Всичко в работата с деца е предизвикателство.

М: Основната трудност е, че нещата са много динамични и трябва да проявяваш голяма гъвкавост.

Как и кога се възпитава Доброволчеството? И изобщо можем ли да го възпитаме у нас, както като да казваме „Благодаря!”, Моля!”, Добър ден!” или да отстъпим място в автобуса на възрастен човек”?

В: Доброволчеството е било част и от нашето възпитание, но не се е назовавало по този начин. Да помогнеш на възрастен човек, да накараш някой да се усмихне, да отделиш от времето си, за да зарадваш друг човек, това всъщност е доброволчеството и смятам, че всеки е бил доброволец поне един път в живота си.

М: Според мен доброволчеството и изобщо нагласата да помагаш се възпитават в семейството в ранна детска възраст. За щастие в България според мен се връща на мода това да бъдеш културен и възпитан.

Вие работите с различни и с много хора – клиенти, доброволци, чиновници, учители, лекари, родители, деца … Изпитвали ли сте чувство на гордост? И ако Да – Кога?

В: Работата с различни хора ми дава много различни гледни точки, възможност да развивам уменията си и обогатява знанията ми. Това което ме е карало да се чувствам горда е добре свършената работа. Развитието на доброволците и начина по който се справят с поставените им задачи, също ме кара да се гордея.

М: Не се чувствам горда, чувствам се щастлива когато усещам щастието у другите хора – то е заразно.

Как си представяте развитието на Центъра за работа с доброволци през следващите две-три години?

В: Работим много за това да увеличим капацитета на ЦРД към организацията. Старанието ни е насочено и в това да запазим доброволците, които вече са част от него.

М: Повечето ни доброволци са в гимназиална възраст, след две три години си ги представям приети в престижни университети, учейки това, което искат. А ние с Влади ще трябва да търсим кой друг да заразим с идеята ДА СЕ ПОМАГА.