МАЛКИ ИСТОРИИ

МАЛКИ ИСТОРИИ

 

 

Настоящата история не е затова, дали сме успели да убедим една майка да задържи детето си или не. Тази история е за едно младо семейство, на което вдъхнахме кураж и „ритнахме леко отзад”… защото в дадени моменти имаме нужда точно от това!

Преди два месеца ние се запознахме с едно семейство. Младо семейство. Младо на години, но и двамата силни по дух. Животът на П. и М. е пълен с изпитания, трудни моменти, загуби и … любов.

Двамата се срещата, когато П. е на 16 години, а М. е на 18 години. В друг град. П. остава кръгъл сирак едва на 12 години, а родителите на М., се разделят, когато той е невръстен хлапак. Младите се запознават и веднага след като П. завършва училище бягат от западналата Северозападна България и намират мястото си в Казанлък, където М. има наследствено жилище. Започват работа в един от местните заводи. До тях в този момент е само чичото на момчето, който живее в близост до града. Не след много време от началото на съвместния им живот, те научават, че ще имат ДЕТЕ. ТЯ е на 22 години, а ТОЙ на 24 години.  Месеците минават. Бременността на П. протича нормално и спокойно. Те започват постепенно да се подготвят за появата на бебето. Освежават жилището, купуват това онова и мястото започва да става все по-приветливо.

Идва големия ден … Малко по-рано от предвиденото. Бебето М. се ражда преждевременно и с доста усложнения. От този ден нататък дните на младите родители са изпълнени с много тъга, страх, тревога, борба, щастие … и любов. Детето се ражда с вродена деформация на стъпалото, леко белтъчно-калорийно недохранване и желязонедоимъчна анемия (неуточнена). Това е и причината мъникът да бъде хоспитализиран веднага след неговото раждане. До сега един път в ДО на местната болница и два пъти в окръжна болница на Стара Загора.

И докато те преживяват тревогите и правят всичко, което им кажат лекарите, се намесваме и ние. Към ЦОП Казанлък при Сдружение „Бъдеще за децата”, пристига направление за оценка на риска за здравето на детето и капацитета на неговите родители. Не бе нужно много време, за да разберем, че тези млади хора обичат детето си, правят и невъзможното, за да се възстанови. Че са млади, млади са. Че може би им липса опит, може би! Но… никой не може да бъде подготвен. В повечето случаи ситуациите ни хващат неподготвени и ние се учим в трудностите.

След изготвената оценка органите по закрила насочиха семейството за дългосрочна подкрепа към Центъра и от два месеца вече с тях работи екип от социални работници, психолог и медицинска сестра. При родителите се наблюдава дефицит на социални контакти, тъй като всички техни останали близки (с изключение на чичото на М.-старши) и приятели живеят далеч от тук.

Нашите колеги започнаха да работят в посока укрепване на психо-социалният статус и на майката, която се намираше в тежка  следродилна депресия и на бащата, при който се наблюдаваха хаотични действия. Тяхното състояние се подобрява – бавно, но все пак това е факт. Те започват да излизат от първоначалния шок. У тях битува един страх – страхът да не им вземат детето. И този страх ги бе затворил. В началото на годината те посетиха детски специалист-ортопед, който постави гипсов ботуш на стъпалото на бебето. Становището на лекаря е, че перспективите са оптимистични.

Сдружение „Бъдеще за децата” предоставя на семейството и частична материална подкрепа – памперси, адаптирано мляко, бебешка козметика. След предписанията на лекарите бебето се храни със специално мляко. Ние успяваме да осигурим тази подкрепа благодарение на проект „Прегръдка за всяко дете” (по програма „Вяра в децата и семействата”, финансирана от Фондация „Лале” и Фондация „ОУК”) и целеви дарения, които получаваме по това направление.

Екипът продължава да работи за повишаване на капацитета на родителските умения с оглед на усложненото физическо и здравословно състояние на детето, осъществява психо-социалната подкрепа на майката в следродилния период и създаване на социален кръг на общуване за двамата родители. Бащата вече се върна към нормалното си ежедневие, към работата си, колегите.

П. и М.-старши към момента са членове на групата „Нашите недоносени деца” в социалните мрежи, където получават помощ, подкрепа и контакти. Към настоящият момент успяха да изградят режим на детето и редовно провеждат консултации с екипа ни.

 

 

МАЛКИ ИСТОРИИ

 

 

Преди известно време се запознахме с едно момиче, на 14 години, което рано, рано бе решило, че е срещнало любовта на живота си. Нейните близки и тези на избраника й подкрепяли връзката и съжителството им. От тяхната връзка не след дълго на бял свят се появява момиченце. Въпреки, че не осъзнавала какво точно й се случва момичето станало горда майка. Така било възпитавано през годините. Всички яли, пили и се веселили три дни, три нощи… Времето минавало. Бебето растяло. Родителите и техните близки били щастливи и помагали на младото семейство с каквото могат. През 2014 година, младата майка С, забременява за втори път. Този път обаче нещата не са толкова розови. Младият татко и неговото семейство започват да се чудят как ще се справят с още едно дете. Отношенията между С. и нейният съжител започват да се влошават. И то до такава степен, че тя се изнася от общия им дом. Оставя и детето си там. С. отива да живее със своята баба, при която е израстнала от дете. Възрастната жена приема внучка си, грижи се за нея. Опитва се да й повлияе, да се върне при бащата на децата си. Но тя категорично отказва. Бабата казва: „Историята се повтаря… Когато ти, беше малко бебе, твоята майка те остави тук и замина. Сега ти правиш същото.”

Момичето изобщо не слушало баба си. Тя поела по своя път. Влюбила се отново и заживяла с друг мъж. Наближил моментът на раждането на второто дете. С. постъпила в местната Болница и там заявила, че ще изостави новороденото.

Екипът на АГО в Казанлък подава сигнал в ДСП и се свързват със социалния работник към сдружение „Бъдеще за децата”. Организацията работи по проект „Прегръдка за всяко дете”, с цел намаляване броя на изоставените деца в институции и разполага с обучен екип по Превенция на изоставянето, който включва и социален работник на ниво Родилно отделение. Той посещава С. няколко пъти в Болницата. Разговарят много. Майката променя първоначалната си нагласа и решава да задържи бебето. Раждането преминава без усложнения и на бял свят се появява прекрасно и здраво момче. При първата психосоциална консултация в Родилно, С.споделя причината да реши да изостави бъдещото си дете – с новия си съжител нямат достатъчно пари, а и той трудно приемал факта, че това е дете на друг мъж.

Нашият екип започна да установява връзка с разширеното семейство на родилката – нейната баба, бащата на децата й и неговите близки, както и новия съжител на С. След първоначалните срещи и разговори с тях започнахме стъпки за провеждането на Фамилно-групова конференция (ФГК), с цел изясняване на житейската ситуция и предриемане на действия и мерки с оглед оставане на детето в биологичното семейство и осигуряване на подкрепа за родилката и бебето. Със С. бяхме обсъдили всичко това и тя бе съгласна. От наша страна тя имаше подкрепа. Екпът по Превенция трябваше да осигури стабилна среда за връщането на майката в общността, да помогне за осигуряване на подходящи условия за отглеждането на бебето в новия й дом, да подготвим нейния съжител за това, което предстои, медицинска сестра и социални работници щяха да повишават родителския им капацитет и да предоставят частична материална подкрепа през първите месеци. И така нещата вървяха към положителен изход на този случай. Но няколко дни след раждането и ден след последната ни среща със С., от местната МБАЛ, ни съобщиха, че тя е избягала и е оставила бебето в РО. Незабавно е сигнализиран и ОЗД/ ДСП – Казанлък и те предприемат спешно настаняване на детето в ДМСГД “Мария Луиза“ с. Бузовград. След това мярката за закрила е променена с настаняване в приемно семейство. Към момента детето е настанено в професионално приемно семейство, в друга община.

Това е случай, в който не можахме да предотвратим изоставянето. Майката до последно не се е почувствала достатъчно сигурна – в себе си, в съжителя си, в близките си. Тя имаше много опасения за детето, които явно не сме успели да преборим. Към момента майката не поддържа връзка и с по-голямото си дете и неговия баща. Поуката след всеки такъв финал у нас е една и съща: Дете се създава с много любов и съзнание за това, което те очаква. Причините една майка да изостави детето си са много, но винаги свързани.

 

 

МАЛКИ ИСТОРИИ

 

 

През месец март, тази година, екипът по превенция на изоставянето по проект „Преръдка за всяко дете” получава сигнал, че предстои настаняване на бебе в Специализирана институция. След  провеждането на среща на координационния механизъм по проект „Прегръдка на всяко дете” (ОЗД, ДСП, Сдружение „Бъдеще за децата”, ЦОП – Казанлък, МБАЛ – Казанлък и Община Казанлък) се взима решение за насочване на случая за работа в ЦОП и Сдружението с цел предотвратяване на изоставянето.

Новороденото З. рано, рано бива застигнато от зла съдба. Макар и родено в семейство с нисък социален и икономически статус, то е чакано и създадено с любов. От самото начало родителите си го искат. Майката Д. и таткото Я. имат още три деца. Бебчо З. толкова бърза да се запознае със своето семейство, че се появява един месец по-рано от предвиденото. Майката и бебето са задържани в болничното заведение, докато лекарите преценят, че показателите са нормални и няма риск за тях. И идва денят, в който цялото семейство се събира, за да посрещне най-новия си член в къщи. Всичко е нормално. Бебешкият плач внася толкова радост в къщата. … След една седмица Д. започва да се чувства зле – отпаднала е, има болки в гръдната област, главоболие. Нейните близки започват да мислят, че това са симптоми на следродилна депресия. Състоянието й обаче не се подобрява. След дълго настояване от страна на съпругът си, жената отива на лекар. Направен й е обстоен преглед и са й назначени допълнителни изследвания. Незабавно е приета в Болница, с диагноза тежка форма на двустранна пневмония. Поставена е на командно дишане.  Имунетът на жената е доста отслабнал след раждането и тя не успява да се пребори с болестта.  Дни след това умира.

Това е и събитието, което подтиква бащата да реши да остави новороденото в Дом.

Това, което направихме ние е…

Екипът по Превенция по проект „Прегръдка за всяко дете” посети дома на родителите на Д. След смърта й, те са поели грижите за детето. Намерихме двама души, които с бебе на ръце тъжаха за своята млада дъщеря. Те ни показаха, че обичат детето, но просто нямат сили и възможности да се грижат и може би ще е по-добре Държавата да се погрижи за него. Социален работник и психолог направиха още няколко консултации с тях. Те помогнаха на възрастните да се съвземат след загубата. Но … остана риска от това, че те нямат достатъчно добри условия, при които да отгледат малката. Те бяха обявени и за официални натойници на детето след смъртта на майката. Екипът започна да търси контакт с бащата. Той беше оставил другите си три деца при своите родители. Не искаше да се връща в населеното място, в „онази къща”. Минаха месеци, в които ние помагахме на бабата и дядото на З. да подобрят условията в дома си и да нагодят режима си спрямо нуждите на бебето. Осигурявахме памперси, адаптирано мляко и дрешки. Медицинска сестра следеше за здравето на З. и заедно със социалните работници върнаха майчинския инстинкт на бабата. Всички близки от разширеното семейство помагат с каквото могат. Някои купуват пюрета, други памперси. Заедно преустроиха къщата така, че да е удобно и да има нормални условия за отглеждането на бебето. Нашият екип имаше за задача да придружава бабата и дядото до институции и да им помогне с уреждането на документите около статута им на настойници. Водихме разговори със служители и колеги от Общината, НОИ, ГРАО и ДСП-Казанлък, за да може като официални настойници да получават и наследствената пенсия на бебето. Бабата и дядото успяха да изградят силна връзка с малката и така вече осем месеца.

През това време паралелно нашият екип се срещаше и с бащата. Убедихме го да се върне при по-големите деца в дома на родители си. Той постепенно пое грижите за тях. Не мина време и той започна да се интересува какво се случва със З. Ние постоянно му разказвахме как расте, колко е наддала, как се усмихва…. И един ден ТОЙ пожела да види дъщеря си. От този ден, Я. осъществява редовни контакти с детето.

Към настоящия момент работата по този случай е на фаза предстояща реинтеграция на З. в семейството на Я. Той прекарва с детето все повече време. Многодетният татко, все още живее при своите родители. По-големите деца посещават редовно детска градина. Помогнахме на Я. да подаде документи за освобождаване от месечните такси, също така и да за получаването на наследствени пенсии на трите деца. Я. започна работа  в населеното място, където живеят, във фирма занимаваща се със земеделие и селско стопанство.

Искрено вярваме, че този силен мъж иска да продължи напред. След възстановяването на родителските му права върху З. и връщането й при него „щастието ми ще бъде пълно”, казва той. След такъв развой на събитията, няма как да не сме доволни.  Целта на проекта „Прегръдка за всяко дете” е да се намали броя на децата, настанени в институции чрез изграждане на система от подкрепящи услуги и дейности за родителите, базирани на комплексен подход и междуинституционално сътрудничество. „Прегръдка за всяко дете” е с продължителност 27 месеца. Финансира се от Фондация „Лале“ и Фондация „Оук“, по програма „Вяра в децата и семейството“ и се реализира от Сдружение „Бъдеще за децата” като водеща организация, в партньорство с община Казанлък, Дирекция „Социално подпомагане” и МБАЛ „Д-р Христо Стамболски”.