Привързаното родителство 2: За привързаността и основите на привързаното родителство

Привързаността е специална връзка между майка и дете, която ги привлича един към друг като магнит. Това чувство е толкова силно, че в първите месеци след раждането привързаната майка се чувства едно цяло с детето си, сякаш имат една обща енергия и тя е завършена, само когато са заедно. Това е естествено поведение, дадено от природата, за да може майката да защити малкото и то да оцелее сред опасностите на външната среда. Бащата е абсолютно равностоен родител като фигура на привързаност, неговата връзка с детето може да бъде също толкова интензивна, но е от по-различен тип. Привързаността означава, че майката и бебето са в хармония един с друг. Когато бебето подава сигнал (плач, гримаса) за някаква нужда, майката разпознава сигнала и откликва. Установяването на хармония може да отнеме известно време, както при всички влюбени двойки.

Бебето започва да очаква откликването на майката и още повече се мотивира да подава сигнали, защото знае, че ще получи предвидим отговор. Така още първите седмици бебето се научава да общува, майката добива самоувереност, че се справя добре и двойката започва истински да се наслаждава на съвместното си съжителство. Привързаността се разпознава от майката по това, че за нея става естествено да отговори веднага и искрено на плача на бебето, при това с чувството, че прави нещата правилно и както трябва. Тя дори се научава да предвижда нуждите на бебето още преди да е заплакало. Всичко това се превръща в интуитивен танц за двама и майката не се главоболи с ‘Ще го/я разглезя ли?’, ‘Дали не ме манипулира?’, ‘От инат ли реве?’ – въпроси, които нямат място при безусловната любов.

Основни принципи и ползи на Привързаното родителство:

Подготви се за бременността, раждането и родителството;

Храни бебето с любов и уважение;

Откликвай с чувствителност;

Докосвай и гали бебето;

Осигури му спокоен физически и емоционално сън;

Осигурявай непрекъснато и последователно грижа с любов;

Практикувай позитивна дисциплина;

Стреми се към балансиран личен и семеен живот.

Кърмене – освен десетките биологични предимства, естественото хранене има огромна емоционално-психическа стойност за привързването; кърменето дава възможност постоянно да се упражнява общуването с новороденото (а и по-голямото бебе), а и практически то се намира винаги близо до майката и между появата на глад и дискомфорт и неговото задоволяване няма мъчителна пауза от чакане.

Носене на бебето – това от една страна включва гушкането, така заклеймявано години наред като разглезващо и от друга взимане на бебето навсякъде с майката. В първия случай самата близост и топлина на гушкането успокояват бебето, носените бебета са много по-спокойни и страдат по-малко от колики, а във втория бебето получава жизнено необходимата стимулация от околната среда, прекарва повече време в бодърстване и се развива по-добре нервно-психически. Допълнително от движенията на носещия се развива и вестибуларният апарат. Дали ще носите детето в кенгуру, слинг, кошница или дори то ще е навсякъде с вас в количка е въпрос на предпочитание на бебето – както то видимо се чувства най-комфортно (и разбира се родителят също). Под ‘носене’ всъщност се разбира готовността майката да държи на ръце бебето, колкото пъти и колкото дълго се наложи, за да го утеши, за да го приспи, за да го приобщи към околния свят и т.н. Носенето също така означава всякакъв телесен и визуален контакт с бебето, защото от първа необходимост за неговото физическо и психическо здраве е то да усеща допир с човешко (родителско) тяло, което нормализира енергията му, и общуването с поглед.

Спане в близост до бебето (в една стая, в едно легло) – в първите дни и месеци бебето има нужда да чувства близостта и топлината на онова удовлетворяващо голямо нещо, което откликва на неговия зов – това е заложено в биологията му. Близката локация е практически най-удобна и скъсяваща времето за отговор, а това успокоява бебето, както нищо друго. В добавка дишането на майката е като метроном (още от пренаталния период) за неговия живот. На по-късен етап това ще помогне на бебето да не се страхува да се остави на съня и да го свързва с нещо приятно.

Вяра, че плачът е езикът на бебето – бебето плаче, защото няма друг начин, по който да изрази какво чувства. Това е сигнал за оцеляване, изобретен от мъдрата природа, който освен това служи и на родителите като коректив как се справят. Чрез плача бебето комуникира и гради доверие. Никое малко бебе не реве от лошотия, глезотия или за да манипулира!

«Природата дава ясни сигнали, че някой преживява страдание, само в случаи, когато това наистина е така.»

Разбира се понякога е много трудно да се открие причината за плача и да се реагира адекватно веднага. Важна е нагласата на родителя да бъде търпелив, да опита всякакви начини и да бъде изобретателен да утеши малкото в неговия дискомфорт. Бебето, на чиито сигнали системно не се отговаря (например защото трябва да се възпитава в самостоятелност, защото иначе ще се разглези или защото битува отживялата заблуда, че то трябва да се нареве, за да му мине инатът), се затваря в себе си и престава да вярва, че светът е способен да откликне и общува с него, т.е. още от най-ранна възраст то ще се оформи като песимист. Отчаяното бебе може да престане да плаче и това ще зарадва родителите в краткосрочен план, но последиците на по-късен етап със сигурност няма да радостни за никого. До голяма степен отношенията с детето се изграждат още през първите месеци, т.е. ако уменията за общуване са налични и нормални, едва ли ще се стигне до сериозно тръшкане, истерии и агресия на възраст от 2-4 години.

Умение да се противостои на вредни външни съвети – много хора обичат да критикуват и да се месят на младите родители. ПР учи как родителите да игнорират вредни съвети особено старите войнстващи разбирания за твърд режим и дисциплина на бебето от първия ден на неговото раждане. Отново, в краткосрочен план воденето по часовник, а не по нуждите на самото бебе, може да бъде по-удобно за семейството, но в дългосрочен – бебето се отдалечава от родителите, а и те не се научават да го познават достатъчно добре.

Баланс – в стремежа си да бъдат постоянно откликващи на бебето, родители могат да пренебрегнат собствените си нужди и тези на партньора и семейството. Тайната на балансирания родител е да знае кога да каже ‘да’ и ‘не’ на бебето и да може да поиска помощ, когато му дойде прекалено много.

Отново е важно да се подчертае, Привързаното Родителство не е догматично предписание за гледане на бебе, а стил на мислене и подход на родителя.

Следва продължение……