Училището е мястото, където всяко дете се чувства сигурно и защитено.


tormozУчилището е мястото, където всяко дете се чувства сигурно и защитено.

Там то е изолирано от външния свят, заобиколено е от възрастни хора, които се грижат за него. Но във всекидневието често пъти се случва подрастващите системно да тормозят по-слабите, като ги принуждават да вършат неща, които те не желаят.

Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това, и др.

Няколко съвета, за да не се превръща детето ви в обект на тормоз в училище – Стимулирайте го да развива умения да общува и да разбира другите хора – това ще му помогне да спечели симпатиите на съучениците си. Учете детето си да работи в екип и да уважава постиженията на другите. Предпазвайте го от прекалена амбициозност и прояви на егоизъм. Помислете дали облеклото и прическата на детето ви, илиповедението, което изисквате от него, не са причина за подигравки от страна на други деца. Помогнете на детето си да изглежда добре, за да има самочувствие и да бъде харесвано. Окуражете детето си да намери и развие интереси и хобита –тези занимания ще повишат самочувствието и самоуважението му. Насърчавайте го да прекарва междучасията и свободното си време извън училище с приятели и съученици. Помогнете на своето дете да срещне нови приятели извън училище. Научете детето как да търси помощ от възрастен при нужда. Обяснете му, че споделянето с възрастен не е клюкарстване, а решимост да се справи с тормоза. Ако вие или вашето дете се нуждаете от допълнителна квалифицирана помощ, говорете с педагогическия съветник или потърсете специализирана психологическа помощ.

Има няколко сигнала, които ви показват, че детето ви е тормозено – Детето се прибира вкъщи със скъсани, повредени или липсващи дрехи, учебници или други вещи. Има необясними синини, натъртвания, охлузвания. Прекарва самò времето в училище и извън него, няма приятели. Изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание. Променя маршрута си, когато отива и се връща от училище. Губи интерес към училищните мероприятия и успехът му се понижава. Изглежда разстроено, когато се прибира от училище. Често има главоболие, болки в стомаха или други оплаквания.

  • Изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие. Намира си оправдания, за да отсъства от училище. Страда от безсъние или сънува кошмари. Губи апетит.

Ако детето ви проявява някой от изброените признаци, не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи. Информирайте се: има ли приятели в училище и кои са те; има ли съученици, с които взаимно не се харесват и защо; изолират ли го от игри или групови дейности.

Мерки, които трябва да предприемете, ако детето ви е обект на тормоз в училище: Проведете разговор с детето, след което се срещнете възможно най-бързо с класния ръководител, с педагогическия съветник или с директора на учебното заведение. Споделете с тях своите притеснения и поискайте професионален съвет. За да подпомогнете решаването на проблема, работете в сътрудничество с класния ръководител или с педагогическия съветник. Съобщете им фактите, които знаете.  Не бързайте да разговаряте с родителите на детето, което тормози вашето; оставете училищното ръководство да направи това. Разговаряйте често с детето си и с класния му ръководител, за да следите за резултатите и да сте сигурни, че тормозът наистина е

спрял.

Съвети:

  • Не съветвайте детето да игнорира тормоза и да се прави, че не го забелязва.
  • Не обвинявайте детето за тормоза – не допускайте, че то е направило нещо, за да си го „заслужи”.
  • Дайте му възможност да говори за преживяванията си,свързани с тормоза. Запомнете и дори запишете какво споделя то с вас.
  • Проявявайте емпатия2 към детето и не пропускайте да го поздравите за куража му да сподели с вас за случващото се.
  • Ако не сте съгласни с начина, по който детето се отнася към ситуацията, не го критикувайте.
  • Не забравяйте, че то трудно ще се справи без вашата помощ.
  • Контролирайте емоциите си; погледнете обективно

ситуацията и заедно обмислете стъпките за справяне с проблема.

  • Не насърчавайте детето си да отмъщава на онези, които го тормозят. Убедете го, че по този начин е малко вероятно да се сложи край на проблема. Възможно е да стане по-лошо – детето да бъде обвинено в агресивно поведение.

Материалът подготви Диляна Панова, психолог  в Център за обществена подкрепа при сдружение „Бъдеще за децата” гр. Казанлък