Да обясним на децата 5-те основни принципа на приятелството


Да обясним на децата 5-те основни принципа на приятелството

Линда Стейд, педагог и учен, смята, че е важно да научим децата си какво е приятелството, като им обясним неговите пет основни принципа, за да не се разочароват впоследствие.

Nature lover, close up of child hands hugging tree with copy space

 1. Приятелите са ни нужни поради определена причина.

Много често обкръжаваме приятелството с романтичен ореол. Не ни харесва да мислим за прагматичната му страна. Истината обаче е, че започваме да дружим с някого, защото тази дружба ни е нужна.

Например нужни са ни хора, които могат да приемат нашите слабости и особености или пък да успокоят страховете ни. Или пък избираме хора, с които ни е весело, или споделяме едни и същи интереси. Възможно е да имаме приятели, с които сме напълно различна версия на себе си. Или такива, с които можем заедно да разсъждаваме на определени теми, да споделяме вижданията си за света около нас. 

Разкажете за тези различни цели на детето си. Нека разбере колко непрактично е да има „най-добър приятел завинаги“. Човек се нуждае от много приятели: в училище, на курса, който посещава, в квартала, в който живее. Важно е да обсъждате, че целите на приятелството винаги трябва да са положителни и да носят положителни емоции. Когато отношенията са токсични и натоварват, детето трябва да знае, че може и трябва да ги прекрати.

Silhouette, group of happy children playing on meadow, sunset, s

 2. Да имаш приятели и да си популярен, са различни неща

В началото на пубертета децата спират да смятат родителите си за най-важните авторитети и се преориентират към връстниците си. Те търсят от тях приемане и признание. Приятелите са компасът, който показва кое е „яко“ и кое – не, кое е важно и кое – не, и най-вече – кой е важен и кой не.

Да бъдеш популярен, означава да те приемат много хора, но проблемът е в това, че понякога цената на популярността е да предадеш своите ценности. И като резултат едни иначе чудесни деца вземат грешни решения. Длъжни сме да покажем на децата се, че е важно да бъдат самите себе си, да са истински.

Именно това ще ги научи да различават приятелството от популярността. С приятелите си можеш (и трябва) да бъдеш истински. Когато искаш да си популярен, правиш това, което очакват и искат от теб другите.

Childs are playing with play clay in classroom.

Приятелството предполага отношения без лъжа и маски, основано е на доверието. А популярността е маска, която отговаря на очакванията на някой друг.

3. Приятелството е точно толкова важно, колкото са и твоите лични граници

Когато приятелите ясно разбират къде се намират собствените и чуждите граници, приятелството е здраво и без недоразумения. „Какво е недопустимо за мен, какво не бих направил, какъв няма да стана“ – това са решения, които ние вземаме след много разсъждения и личен опит. Установяването на личните граници не е лесно, а за децата особено в онлайн реалността е още по-трудно. Те растат в епохата на „споделянето“.

Непрекъснато споделят как изглеждат, как се чувстват, кого обичат и дори какво ядат със стотици хора всеки ден. Нормално е понятието „граници“ за тях да е размито. А приятелството са едни специфични отношения, в които приятелят е човек, с който споделяш нещо лично. Децата забравят за това, защото са онлайн денонощно. Възрастните внасят своя дял в това объркване: „Не се карайте, нали всички сте приятели!“. Не, не всички са приятели. Вежливостта е задължителна. Приятелството – не.

4. Конфликтът е нормално явление в приятелството.

Приятелите се карат и това е напълно нормално. Отново идва объркване от фейсбук и инстаграм – тези платформи са своеобразни „нирвани“, в които всички са си приятели. Но ако сме честни и охраняваме своите граници, няма как да избегнем конфликтите. Ние знаем това отлично и е важно да го разажем на децата си. Иначе те ще възприемат всеки спор за криза и крайна отношенията.

5. Приятелството невинаги е завинаги

Ако едно приятелство приключи, детето може да възприеме това като катастрофа. Но се случва, нормално е и е неизбежно. Ние се развиваме, нашите вкусове, интереси, ценности и стил се променят. Не можем да вземем всички със себе си по пътя, нужни са ни време и пространство за новите хора, които се появяват в живота ни.

Важно е да обсъдим с децата си, че промените в приятелските отношения са нещо нормално и те трябва да изпитват по-малко гняв, когато това се случва. Тъгата и разочарованието са неизбежни – ние не можем да защитим децата си от всички негативни емоции. Напротив, те са възможност да се научат да ги управляват. Децата растат и се променят, техните приятели – също. И това е прекрасно.

Източник: lindastade.com, cleverbook.net