Детската стая – пространство за деца с акцент „огледалото“

Организирането на детската стая или кът може на пръв поглед да изглежда лесна работа. В действителност, обаче, има толкова много неща, които трябва да обмислим ако искаме да дадем възможността на децата ни, да разгърнат своето въображение, потенциал и интелект. Дори, когато в очите ни те са съвсем мънички. Не е нужно детската стая да бъде голяма, защото хлапетата се чувстват по-комфортно на малка територия, потвърждават психолози. Това обяснява и манията на много деца да си правят скривалища в килера, гнезда в леглото, къщи от кашони и други подръчни материали. Пространството на детската стая би следвало да отговаря на критерии, като: естествена светлина; подходяща подова настилка; добра вентилация и приток на свеж въздух; умерена температура и влажност; съобразени с възможностите и размера на децата мебели и материали (играчки). Нужни са цветова хармония (носи ред и спокойствие), красота (средата трябва да е привличаща малчугана), баланс между практичност и естетика.

Но какво да премахнем от идеята си за детска стая според психолозите?

Телевизор

Гледането на телевизия задължително се контролира от родителите – това е нещото, което не търпи преговори. Дори детето да се справя отлично с дистанционното и да знае разписанието на детските програми наизуст, телевизорът няма място в неговата стая.

Килими, големи плюшени играчки и други „прахоуловители“

Там, където спи малкото, е редно да има колкото се може по-малко прах. Килимите, големите плюшени играчки, ненужните вещи и, колкото и да ни е тъжно – книгите, е редно да бъдат изнесени от детската. Това правило важи най-вече за килимите и, за щастие, напоследък родителите все по-често се отказват от тях в обзавеждането на дома.

Неправилно подбрани мебели

По отношение на мебелите за детската стая има много препоръки, като най-важните от тях са простота и функционалност. Редно е интериорът да съответства на възрастта и интересите на детето, а не да е изцяло подчинен на креативните идеи на дизайнера.

Много е важно, например, рафтовете и закачалките да съответстват на ръста на хлапето, а столът и масата да са удобни за неговата височина, така че избирайте мебели според детето, а не според вижданията ви, за декорация.

Агресивни и бели цветове

Цветовете са едва ли не най-важното за детския интериор. Малкото човече прекарва много време в стаята си – спи, играе, учи, почива си, и дизайнът трябва да допринася за всички тези дейности, да създава приятно и спокойно настроение.

Светлосините нюанси успокояват, възстановяват силите и отпускат, но трябва да сте внимателни със синьото – прекаляването с него може да предизвика чувство на безпокойство и самота.

Старайте се да избягвате червеното, жълтото, оранжевото, розовото в техните натрапчиви и агресивни варианти – те вредят на и без това хиперактивните деца.

И бялото, въпреки че е модерно и създава чувство на нежност и чистота, е неуместен цвят за детската – в белоснежна стерилна атмосфера детето е лишено от фантазии и ярки сънища, казват психолози.

Идеалният вариант е да използвате за оформлението на тази стая, цветове, максимално близки до тези, които ни заобикалят в природата.

Опасни цветя

Безспорно цветята са приятни, благоуханни, красиви и полезни, особено тези, които произвеждат активно кислород, като хлорофитума например. Но не всяко растение е подходящо за детската. Има такива, които са отровни и могат да предизвикат алергична реакция и обрив при съприкосновение с тях – бъдете внимателни и ги поставяйте така, че да не са близо до детски ръчички.

Приказна декорация

От известно време се налага стереотипът, че всички момиченца мечтаят да живеят в розов свят, като принцеси, а всички момчета – в пиратски или космически кораби. Но дали подобен интериор им е от полза? По-скоро не, твърдят психолози и обясняват защо: тематичното обзавеждане потиска фантазията на детето, което по принцип със силата на своето въображение може да превърне своята стая в космическа ракета или в подводно царство.

Дайте им възможност да решат сами, как да изглежда тяхното лично пространство и да изпълнят своите мечти. Нали не искате хлапето ви да живее сред декорация като в спектакъл?

Хлъзгав под

Ако в детската няма меко покритие на пода, много родители настилат малки килими и подложки, които не се плъзгат, защото по време на игра детето може да се спъне и да се удари при падането. Самият под е хубаво да има мека и леко грапава настилка.

Идеалният вариант за избор на пода в детската са натурални материали – паркет, балатум или корк.

Балкон

В стаята на детето има тераса? Направете всичко възможно да го преместите в друга стая без балкон. Дори този с висок парапет е опасен и предизвиква маса неудобства.

Първо – увеличава риска малкото да се надвеси, второ – често балконите са превърнати в склад за ненужни и потънали в прах вещи, които хлапето с радост ще изследва и трето – докато си играе, то може да хвърли нещо към минувачите. Може би си спомняте това от вашето детство…

И нека обърнем внимание на нещото, което кара родителите да се замислят: Редно ли е или не да бъде поставено в детската стая – огледалото! Психолозите са установили, че огледалото е важен предмет, свързан със самоидентификацията и развитието на способността у детето да вижда себе си отстрани, което се явява част от процеса на формиране на личността. Стадият на огледалото е период от развитието, според Жак Лакан между шестия и осемнадесетия месец, по време на който бебето притежава чувство за своето телесно единство, виждайки образа си в огледалото. До края на третия или четвъртия месец кърмачето не обръща внимание на огледалото, което поставят пред него. След шестия месец, то започва да проявява интерес към него и изглежда смътно долавя връзката между човека и неговото отражение. Към едногодишна възраст то като че ли започва да разбира, че образът в огледалото е отражение на собственото му тяло, а не независим от него двойник. Но едва към двегодишна възраст се придобива понятието за телесна цялост (според Рене Зазо детето се разпознава в огледалото между 26-ия и 30-ия месец). Усвояването на това понятие е изключително важно, защото не само представлява основата на самосъзнанието, а и защото става образец на всички обекти: светът престава да бъде фрагментарен, вече не е като неорганизиран хаос, а като подреден свят, съставен от обекти, всеки от които има своя собствена форма.

С помощта на този „опасен“ предмет може да проследите развитието на самопознанието у своя наследник и, разбира се, да подпомогнете това развитие. Според Монтесори огледалото е важна част от декора. То ще помогне на детето да се наблюдава и да опознава тялото си. Освен това, установено е, че когато премине покрай огледалото, то се оглежда, преминава отново, връща се, спира – така този предмет стимулира двигателната му активност. За да бъде от полза обаче, огледало трябва да е поставено по-ниско долу – на нивото на мъника. И няма нищо нередно детето да го използва за опознаване на себе си, движенията си и собственото си тяло.