За виковете и караниците пред детето – публика или няма жертва са те?

Автор: Стела Цветанска, психолог в Център за обществена подкрепа и специалист по С емейно консултиране

Независимо колко са здрави отношенията в семейството, често може да се случи да има конфликти, на които децата стават волни или неволни свидетели. Няколко случайни разногласия обикновено не са голяма работа и може да се каже, че споровете са нормална част от живота. Но по-сериозният и ожесточен конфликт между родителите, определено оказва своето негативно въздействие върху детската психика особено, ако е дългосрочен. Множество проучвания показват, че скандалите между родителите се отразяват на психичното здраве на децата.

Физическите сблъсъци, обидите и лошите отношения, са само част от токсичните взаимодействия, които много вероятно в дългосрочен план да доведат до емоционална нестабилност у детето.

Защо „войната“ между родителите е проблем?

Съществуват проучвания, които сочат, че дете, което е на едва 6 месеца, може да бъде негативно засегнато от груби караници между родителите му. Но не само малките деца са страдат от родителските конфликти – други проучвания показват, че децата от всички възрасти, от най-ранна детска възраст до ранна зряла възраст (19 години), се влияят от начина, по който техните родители избират да се справят с различията си. Изследователите смятат, че браковете с висок конфликт се отразяват на психичното здраве на детето. Ето някои от проблемите, които децата могат да развият.

Предизвикване на несигурност – явната борба между родителите подкопава чувството за сигурност на децата за стабилността на семейството.  Когато те са изложени на много битки, може да се появи притеснение от развод или да се появят множество други страхове. Чувството за нормалност в семейството може да изчезне.

Засягат се отношенията родител-дете. Ситуациите с висок конфликт са стресиращи за всички. Възможно е стресираният родител да не прекарва достатъчно време с децата. В следствие на това, качеството на емоционалната връзка може да се повлияе, тъй като може да е трудно родителите да проявят топлина и обич, когато са ядосани и разстроени от другия родител.

Създава стресова среда – слушането на чести или интензивни конфликти е стресиращо за децата, а това може да повлияе на тяхното физическо и психическо благополучие и да попречи на нормалното, здравословно развитие.  Появяват се трудности при децата да регулират вниманието и емоциите си.

Проблеми с отношенията. Деца, живеещи в среда с непрестанни конфликти увеличава шансовете самите те да се отнасят враждебно към другите един ден. Обичайно е децата да започнат да решават собствените си проблеми с връстници със същата ярост, на която са били свидетели у дома.

Проблеми с поведението. Родителският конфликт е свързан с повишена агресия, вина  и проблеми с поведението при децата. Освен това те са по-склонни да имат социални проблеми и затруднения при адаптацията в училище, риск от отпадане от образователната система или получаване на лоши оценки. Тревожността пречи на децата да учат и да усвояват добре учебния материал.

Хранителни разстройства и физически проблеми. Няколко проучвания свързват хранителните разстройства, като анорексия и булимия, с високото напрежение в следствие на родителските раздори. Детето може да има и физиологични проблеми, като нарушения на съня, стомашни болки, главоболие и др.

Злоупотреба с наркотични вещества. Изследователите са открили, че животът в дом с високи нива на конфликт увеличава вероятността от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и наркотици, в сравнение с ниско конфликтното семейство.

Отрицателни нагласи за живота.  Децата, които са отгледани в домове с висок конфликт са по-склонни да имат негативни възгледи за семейните си отношения и да повторят негативния модел от детството си.

Иронични фрази, прякори, обиди, заплахи за изоставяне (като развод), мълчаливото сърдене, всяка форма на физическа агресия (включително хвърляне на неща), капитулация (предаване на другия родител) могат да бъдат силно въздействащи на крехката детска психика и да нанесат психически щети, които даже продължителната психотерапия не винаги успява да поправи. Децата виждат как се справяте с разногласията и приучават вашите умения за решаване на проблеми, умения за регулиране на емоциите и умения за разрешаване на конфликти.

В заключение децата, свидетели или участници в тежки родителски конфликти със сигурност страдат много и преживяват всичко около тях със същата интензивност, както родителите си. Ако се окажете в конфликтна връзка с високи нива на стрес, въвличането на децата със сигурност не им прави добра услуга. Ако не можете да се справите с проблемите в отношенията си е важно е да потърсите специализирана помощ, за да намалите конфликта и да потърсите алтернативи, така че вие и децата ви да бъдете по-щастливи и по-здрави.