Как да овладеем детския гняв?

Автор: Диляна Панова, психолог в Център за обществена подкрепа – гр. Казанлък

Гневните избухвания, съпроводени с неистови крясъци са малка част от предизвикателствата с които родителите ежедневно се сблъскват. Представете си: вашето дете лежи на пода по средата на супермаркета и крещи с пълно гърло. Вероятно някой от минувачите, преживели случващото се в момента с вас, ще прояви съчувствие към ситуацията в която сте изпаднали, други ще направят забележка на детето Ви, трети на Вас: „Защото не сте възпитали детето си…“, всеки ще реагира в зависимост от личния си опит. Каквото и да кажат околните, Вие не бива да се чувствате виновни! И така, какво причинява гневното избухване и крясъците и какво можете да направите, за да се справите с тях?

Причини за възникване на избухливостта

Раздразнението възниква, когато едно дете е завладяно от емоции и няма друг начин да ги освободи.

Децата преживяват емоциите си физически: стискат юмруците си, изпиват болки в коремчето, не могат да контролират сълзите си, но те не винаги знаят какво означават тези чувства. Когато детето Ви изпитва емоции, назовете ги вместо него. Например можете да кажете: „Ти си тъжен, че баба ти днес си тръгва, нали?” или „О, ти си ядосан, защото забрави колата си.”. Назоваването на емоциите, ги прави по-малко страшни и може да помогне на детето да реагира по-спокойно в тези ситуации.

Начинът по който Вие реагирате на отрицателните емоции, изпраща силно послание към детето Ви. Чрез собственото си поведение, ние учим децата как да се справят със страхът, гневът и стреса. Имайте предвид, че детето наблюдава социалните знаци и улавя вашата реакция по време на стресовата ситуация и може да се превърне в пример за изразяване на собствените му реакции в бъдеще.  Замислете се дали начинът по който самите вие реагирате е този, по които бихте искали и собственото ви дете да реагира. Ако все пак неволно допуснете грешка, използвайте възможността за да научите детето си как да управлява собствените си емоции. Ако по време на пътуване някой вземе предимството Ви и неволно под влияние на афекта започнете да викате, можете да кажете на детето си: „О-о-о, ядосан съм на другият шофьор. За да помогна на гнева да си отиде, ще си поема дълбоко въздух няколко пъти.“

Опитайте чрез примери да обясните на детето си, че понякога дори и възрастните се чувстват:  ядосани, тъжни, уплашени и т.н., например: „И аз съм тъжен, защото баба ти се прибира на село.“, или „Миналата седмица, когато душът в банята се счупи, се чувствах ядосан и разочарован точно като теб.“

Малките деца нямат опит в живота, за да разграничат големите събития от малките неща, като например да почакат за да получат нещо, което силно желаят. Гневът може да бъде причинен от ситуация в която детето се опитва да се справи с твърде много стимули от околната среда или от бързо променящи се изисквания; това важи най-вече за децата от аутистичния спектър. Друг път причината може да се крие в: умора, глад, жажда, липса на стимули или нужда от внимание.

Справяне с гневните изблици и тръшкането

За да се справите ефективно с гнева на детето си, трябва да разберете дали гневът е причинен от гняв или страдание. Ако крещенето и ритането са причинени от гняв, тогава трябва да се отдалечите малко. Не възнаграждавайте лошото поведение с подкуп. Бъдете твърди и ясни как очаквате детето Ви да се държи. Ако е възможно и не застрашава живота на детето, не обръщайте внимание на поведението, целящо да привлече Вашето внимание (например, като се отдалечите на разстояние). Кажете на детето си, че ще го изчакате да се успокои и че когато му мине, може да дойде при Вас. Когато детето Ви се успокои и стане от пода и/или спре да крещи, похвалете доброто му поведение и не го засрамвайте за действията му.

Малките деца са склонни към избухвания и понякога единственото което е необходимо да направите е просто да им дадете време. Ако в ситуациите, когато детето Ви е изгубило контрол постъпвате по един и същ начин, запазите спокойствие и приемете случващото се като естествен етап от развитието на вашето дете, което тепърва се научава да контролира емоциите си, ще откриете, че двамата можете не само да оцелеете, но и заедно да го преодолеете.