Международен ден на хората с увреждания, 3-ти декември


Да даваме на обществото, за да се чувстваме добре в него!

3-ти декември не е ден на различните.

За нас това не е просто дата в годишния календар, а ден за подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания, лицата със специфични потребности и нужди.

Днес, говори Боряна.

Аз съм човек с увреждане! А вие?

Колко пъти, когато сте се движили по улицата или влизаме в обществена сграда, тя е наистина достъпна за хората с увреждания?

Колко пъти сте видели човек с бастун вътре, сам да се оправя?

Колко табели и съобщения в обществените сгради има написани на достъпен за слепите, начин и място?

Колко хора с увреждания познавате, които да работят и да имат семейство?

Политик с увреждане?

Президент с увреждане?

„Да, нашата страна България и Европейският съюз се управляват от едни много образовани и умни хора. Те са разписали много нормативни документи и издават Заповеди, извършават Законодателни промени, с които имат добрите намерения да помогнат, на нас – хората с увреждания да живеем по-добре. Но не винаги успешно! Именно, защото нито един от тях не е нашето място и не знае за трудностите и проблемите, с които се сблъскваме всеки ден!

Затова те имат нужда от нашата, от вашата помощ! И тук не става дума за съжаление!“

Боряна Коскина работи от шест години към сдружение „Бъдеще за децата“ като трудотерапевт и е  наета по програма за заетост към Бюро по труда. Освен това тя рисува, снима, пише, танцува и членува в организации, където може свободно да се изказва и бори за правата и интересите си. Тя е на 48 години и й предстои да получи диплома за висше образование в дисциплина „Специална педагогика“, което завършва в Тракийски университет Стара Загора.

Тя завършва с думите: “Трябва да даваме на обществото, за да се чувстваме добре в него!“

Ето и линк към част от нейното творчество https://liternet.bg/publish11/bkoskina/index.html.е

Вярваме, че това ще ви даде нещо…

А ние, като неправителствена организация, която от години работи в подкрепа на това, лицата със специфични нужди да имат по-добър живот и среда да развият своя потенция, можем само да продължаваме – да правим това!

Хубаво е, че не сме сами!