Приказките – забавление, обучение и още нещо!

Автор: Галя Георгиева Гевгалова, социален работник в Център за обществена подкрепа – гр.Казанлък

Приказките играят важна роля за възпитанието на детето и са добър помощник на родителите. Вълшебните истории са необходими в детската възраст, с тяхна помощ се формира личността. Всеки знае – най-добрият начин да сложиш детето да спи, да го успокоиш, развеселиш или събудиш любопитството му е, като му предложиш да влезе в приказния свят. Вълшебните истории могат да изпълняват ролята не само на сънотворно и „антидепресант”, но и на психолог. Как, ще попитате, като приказките са измислица?  Може и да са, но в тях са заложени човешки ценности, преживявания, преминаване през трудни житейски периоди, търсене на решения и изход от различни ситуации, борба между доброто и злото. Независимо, че хората съчиняват вълшебни приказки от хиляди години, приказкотерапията като направление в психологията се е появила относително скоро – в края на миналия век.  Първоначално се използвала при работата със специални деца (аутисти, хиперактивни и т.н.). Резултатите са били потресаващи – психолозите успели да постигнат значително подобрение в състоянието на малчуганите. След като методът дал ефект при тези психологически проблеми, представете си колко по-успешен би бил при справянето с капризите и страховете на вашето дете. Четенето на приказки, наблюдението и асимилирането на детската реакция и поведение е вид психотерапия. Психотерапия, която е манипулация чрез вълшебна история, която детето не само изслушва или чете, но и може да преправи, да допише, да изиграе според ролите, да обясни причините за поведението на този или онзи персонаж. Всичко това помага на детето да се идентифицира с персонажите, да вижда различни варианти на постъпки и да обогатява своя опит. Психолозите вече отдавна са стигнали до извода, че децата много по-добре усвояват метафоричния език на приказките, отколкото прякото указание „ето така трябва да се постъпва“. Освен това, в приказките персонажите са описани доста подробно, с техните слабости и желания, положителни и отрицателни страни. Това помага на малкото да разбере, че дори да не е силно физически, то може да победи, че не е задължително винаги да се бие, а може да използва ум и хитрост при справянето с проблемите. Благодарение на това, че детето ще натовари приказните герои със своите преживявания, ще излязат на светло евентуално тревоги, които до този момент са се криели в потайните кътчета на детската душа. Разбирайки какво конкретно измъчва, вълнува и разстройва детето, ще ви бъде много по-лесно да намерите общ език с него и да му помогнете да премине през препятствията. Ако на детето му е трудно да обясни на възрастните как се чувства, но желанието му е да слуша една и съща приказка, това може да им каже къде да търсят проблемите. Това може да показва, че в реалния живот детето изпитва подобни емоции и чувства. Например, ако малчуганът постоянно моли да прочетете „Грозното пате”, това може да е сигнал да поразпитате деликатно дали му е неприятно в детската градина или в друга общност, от която е част. Сигнал, който може би щяхте да пренебрегнете, ако не бяха приказките! Освен това, ако се замислим, ще видим, че животните в приказките по-често имат човешки характеристики: те говорят, ходят на два крака, обличат се, изграждат отношения и решават ежедневни проблеми. Това помага на децата да се идентифицират с героите от приказките, така че ако родителите трябва да предадат на детето, например, определени правила на поведение, те могат да намерят подобен сюжет и самото дете ще проектира ситуацията върху себе си. Детските приказки не предлагат стандартни решения на конкретен проблем, те внушават важността на умението да се анализира ситуацията, да се търси и намира решение според реалността на детето. Приказният свят е достатъчно прост, но в приказката със сигурност детето ще се докосне до важните теми – щедрост и алчност, добро и зло, самота и приятелство, любов и прошка. Някои емоции са непознати и неразбираеми за малките поради липса на опит, затова приказките помагат да се компенсира липсата на знания и да подготвят детето за правилната реакция на реални събития преди те изобщо да са се случили. Приказките  могат да ни помогнат да отключим погледа на детето към значими неща свързани с неговото поведение, с неговото познание за живота и да го предпазим от различни негативни влияния. Първите десет години са сензитивен период за развитие на нравствените качества. Ако този период го пропуснем по-нататък ще ни бъде много трудно. Това е и периодът, когато трябва най-интензивно да предлагаме на детето си разнообразие от приказни сюжети. Чрез използване на приказните ситуации можем да въздействаме върху развитието на въображението, на креативността, на интелигентността – интелектуална и емоционална. Знаем, че емоционалното развитие на детето е не по-малко важно от интелектуалното. Слушайки приказки или четейки ги самостоятелно, децата изпитват много емоции: страхуват се, съчувстват, радват се, забавляват се, съпричастни са. Докосват се до широк спектър усещания и емоции, за които детето може да разговаря с родителя. Това, обаче, отнема и много усилия, така че след като почетат, децата лесно се отпускат и са готови за почивка или промяна на дейността.

Четенето на приказки от най-ранна възраст развива у децата любов към литературата и родния им език. В бъдеще това ще се превърне в голямо предимство в процесите на обучение и работа. Освен това четенето е комуникация на детето с родителите, възможност да се сближат, да разрешат някои конфликтни ситуации и да започнат да се разбират по-добре.