Ролята на родителя – не/поощряването на грешния правоговор и последствията от това

Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички и да се научи да назовава какво иска и какво го притеснява. Когато малкото бебе плаче и не знаем, от какво е провокиран този плач неминуемо си мислим: „Кога ще пораснеш и ще започнеш да си казваш какво те мъчи?”. Това е въпрос, на който за съжаление няма точен отговор, защото всяко дете се развива индивидуално и произнасянето на първите думички може да започне още на 8 месечна възраст при някои малчугани, докато други упорито мълчат до две – три годишна възраст.

От самото начало в резултат на емоционална връзка с майката и останалите хора от обкръжението на детето се появяват първите му звукове, които преминават в гукане. Постепенно запова да се чува произнасяне на звукосъчетания, които съдържат и гласни – „ма-ма”, „та-та” и т.н. После то се опитва да повторя и възпроизвежда цели думи. Прави опити да изговори правилно определени цели думи, защото не може веднага да започне да говори правилно. В началото изразява своите желание с една дума, което има смисъл на цяло изречение. Например: „вода”, означава „Искам вода” или „Дай ми вода”. Или пък викът „мамо” означава „Мамо, ела”, „Къде е мама?” и др. Истинското проговаряне при детето започва, когато свързва две думи в изречение. Произношението все още е неправилно – пропуска срички от думата или пък някои звукове го затрудняват.  През третата година се увеличава речниковия запас и речта става все по-богата. Защо децата проговарят все по-късно?

През последните години се наблюдава тенденция на късно проговаряне сред децата и докато нашите родители си спомнят как на една годинка ние сме боравели умело с няколко думички, а на годинка и половина вече сме образували словосъчетания от думи, то нашите наследници на година – година и половина упорито мълчат. Причините за това явление може да са много, но най-очевидната причина е огромното море от информация, която ежеминутно залива все още незрялата нервна система на бебето. Преди 50 години бебетата са живеели в скучен и монотонен свят, без шарени, пеещи и движещи се играчки, без пъстри картинки и без някой да им обръща специално внимание. Новите стимули за тези деца са били изключително малко и речта като стимул не е било нужно да си съперничи с множество други стимули в съзнанието на детето.

Днес децата ни живеят в свят на изобилие от стимули – образи, форми, цветове, материи, движения – всички тези нови стимули ежедневно бомбардират все още незрялата нервна система на малчуганите и от тях се изисква да обработват бързо и непрекъснато огромната нова информация, която достига до тях от заобикалящата ги среда. Нормално е при толкова много стимули и натоварване на нервните клетки детето да не успява да обработи цялата постъпваща информация и някои стимули да са с приоритет пред други. Доста родители споделят притеснени, че детето им още не говори, но като ги попиташ знае ли това неговорещо дете от къде се включва телевизора или аудио уредбата – почти всички казват „Да, разбира се. Не само, че бебето може да си включи телевизора или да пусне музика, но дори знае как да превключва каналите!” – За това говорим – светът, в който живеем се променя. Променяме се и ние. Децата ни се научават за добро или зло да боравят с техниката преди да се научат да говорят.

За да помогнете на детето да проговори по-бързо и правилно е важно да го правите съпричастно към разговорите си и да поддържате добра комуникация с него.

Ролята на родителя: трябва да се знае, че тяхното дете им подражава, разбира речта им, въпреки че все още не произнася правилно думите. То ги слуша и възприема техния говор. Затова родителите не бива да говорят на бебешки език. Трябва да изговарят думите правилно и да ги свързват в прости изречения. Например: Детето казва „Бу” вместо „вода”. Вие разбирате какво иска то, но това не означава, вие в отговор отново да повторите „бу”, а точно обратното – вие сте човекът, който произнася правилно думата „вода”. И така всеки път, докато детето разбере какво искате от него. Когато то не може да изговори правилно думата, но знае нейното значение, вие изговорете така, както е правилно. Например: Вие питате „Какво има на картинката?, детето отговаря: „Либа”; Вие повторете „Риба!”; детето може да реагира сърдито и да потвърди „Не! Либа!”; Вие отново – „Риба.”; и така, докато мъничето започне да изговаря „р” вместо „л”. По този начин, с ежедневни упражнения детето ще се научи да произнася правилно трудните думи и респективно отделните звукове в тях.

Ако искате детето ви да говори правилно не използвайте в речта си диалектни думи. Когато то ви посочи даден предмет, който иска в този момент, е добре да го оставите да направи опит да изрази желанието си с назовавайки думата и/или изречение. Винаги поощрявайте детето. То има нужда от това и в същото време продължавайте да настоявате за правилния изговор.

За да подпомогнете развитието на говора е полезно да изграете с него, като в ежедневните игри включите и такива с движения на пръстите. Например: „Варило мишле кашишка…”, „Дай бабо огънче” и много други. Игрите са време и начин да стимулрате говора на своето дете. Затова нашия съвет е да не пропускате тези моменти и те да бъдат част от вашето общуване с малкия човек.

Четете на детето. То обича да слуша стихчета в малки дози, а още повече обича детските песнички. Тъй като на тази възраст децата имат склонност да изучават книжките като късат страниците им, купувайте книжки от плат или дебел картон. Не предлагайте на детето книжки с много текст и малко картинки за предучилищна възраст, тъй като рискувате да го отегчите и настроите негативно към четенето. Важно е книжките да бъдат съобразени с възрастта – големи прости илюстрации, придружени от няколко думички текст ще накарат детето ви с удоволствие да участва в процеса на четенето. Най-напред покажете на детето картинката и произнесете ясно думата. След като направите това няколко пъти, можете да играете на играта „Намери кучето, топката, пожарникаря и т.н.”. След детето се научи да показва назованите от вас предмети, следващата стъпка е вие да покажете картинката и да го попитате „Какво е това?”, така че то да се опита с думичка да назове нарисуваното.

Материалът е подготвен от Емел Сали, логопед в сдружение „Бъдеще за децата”.