Самостоятелно дете, без то да е самотно!?

Автор: Диляна Панова, психолог в Център за обществена подкрепа – гр. Казанлък

Ясно е, че за всеки родител неговото дете е център на вниманието му. Ако обаче малчуганите  постоянно се чувстват основна причина за всички грижи и опасения на своите

родители, е много вероятно да израснат неуверени в собствените си сили и сковани в комуникацията с останалите.

Ако родителят е плътно до детето дори когато то няма осезаема нужда, търсенето на родителската опора и одобрение може да се превърне в навик.

Как да научим детето: да се облича/съблича

Около втората годинка детето започва да проявява инициативата да се облича само. Слагането на шапката, обуването на чорапките и на обувките с лепки, свалянето на панталонките, обикновено не го затрудняват и то може да ги извършва само.

Възможно е обаче мъникът да започне да се притеснява или да се ядосва, ако нещата не се случват толкова бързо, колкото желае.

За да го улесним и да му помогнем да се научи да се облича и съблича само, е необходимо да му предоставим по-широки дрешки, с които да „тренира“. Дрешките трябва да са в достъпните за него шкафчета, за да може да ги взима без проблем. Трябва многократно да показвате и да обяснявате как се вдига ципа, как се закопчават копчетата, кое е отпред на дрешката и кое отзад, коя е лявата обувка и коя дясната и т.н. Можете дори да вземете играчки или кукли, които заедно с детето да преобличате и върху които да показвате последователността – първо се облича бельото, после чорапите, панталонките, тениската и т.н.

Как да научим детето: да подрежда играчките

Родителят не бива да очаква детето да приеме с ентусиазъм задължението да събере разхвърляните из цялата стая играчки. Той трябва да прояви хитрост и да представи нещата не като задължение, а като забавление. Например, един татко ми беше разказал, че е измислил играта „Кой ще събере най-бързо играчките от своята половина от стаята“. Тригодишният му син приемаше играта като съревнование, като предизвикателство, което често печели. Разбира се, таткото го оставяше да спечели! Имаха и кодова дума, която даваше старт на състезанието. Така за кратък период от време играчките биваха събирани и поставяни по местата им.

Как да научим детето: да спазва лична хигиена

Изграждането на хигиенните навици започват още от раждането. Колкото по-рано родителят започне да настоява детето да мие зъбките си например, толкова повече се затвърждава навика и с времето детето по-малко се съпротивлява срещу него. Мъникът трябва да разбере, че това е неотменим ритуал.

За да може детето да се научи по-бързо и качествено да извършва хигиенните ритуали, необходимо е те също да бъдат представени като игра. Така например дете, което отказва да си мие зъбите, може да получи писмо от феята на зъбките, в което тя настоява и обяснява защо трябва да се мият.

Как да научим детето: да остава при различен възрастен  

Има деца, които се притесняват от това да остават при бабата и дядото, при лелята за кратък период от време. Причината за високите нива на стрес се дължат на това, че детето трудно разбира времето и това колко например са 2 часа и половина. За да се чувства по-спокойно, когато остава с друг, е необходимо, то да е имало контакт с този възрастен още от раждането си и да е прекарвало време в разходки, игри и забавления с него.

За да подпомогнем процеса на опознаване между детето и другият възрастен, е важно предварително да осигурим време за съвместни дейности – игра с колички, оцветяване и т.н. Ентусиазмът на другия значим възрастен също е от голямо значение – той трябва да приема срещата с детето не като задължение, а като възможност за приятно прекарване на времето. Самото дете трябва да е уведомено за срещата, колко време ще продължи, какво ще се случи и т.н.

Как да научим детето: да играе само     

Самостоятелната игра се ражда в съвместната игра с други деца – т.е. детето е наблюдавало как и защо така се играе и имитира поведението, когато е само. В тази връзка, за да може едно дете да играе самичко, е необходимо да може да играе и с другите деца.

За детето е важно да може да играе само, не само от гледна точка на развитието на самостоятелност, но също така и като основа за развитие на въображението и фантазията.

И не забравяйте, че самостоятелно дете не е синоним на самотно дете!

Наблюдавайте, насърчавайте и подпомагайте всички начинания на детето, за да може то да притежава увереността, че вие сте до него, в процеса му на опознаване на света!