„Спри да плачеш! Чу ли какво ти казах?!“ – Какво се случва, когато родителят забрани емоциите на детето си?

Да разбираш собствените си емоции и тези на другите може да донесе много –- желаната работа или партньор, вътрешен мир, добро здраве и т.н.

Много често в ролята си на родители забраняваме на децата определени емоции.

Какъв би бил резултатът от забраняването на емоциите?

Дори и да си забраним дадена емоция, тя продължава да съществува по някакъв начин. Да, може би не я забелязваме, но тя е там. Неизразената емоция може да се превърне например в психосоматично състояние, поведенчески проблеми, общо здравсловно състояние …

Най-новите изследвания показват, че ракът много често е в резултат на потиснат гняв. Неизразените емоции могат да се превърнат в бомба със закъснител. Неизразяването и неразпознаването на емоциите винаги са в основата на зависимостите…

Освен че забраняваме някои емоции, понякога „с възпитателна цел” усилваме други – например срама и вината. Последиците от нерационалната вина могат да бъдат фатални за благоденствието на човек – той да се чувства толкова виновен (и съответно отговорен) за всички световни проблеми, че да поема прекомерни ангажименти, да пренебрегва собствените си нужди (дори и най-елементарни като почивка и сън), докато не се сгромоляса, физически и емоционално изтощен. От своя страна, прекомерният срам може да го спре от много ценни лични контакти или от развитие в сфера, в която е способен.

Как да реагираме в тези ситуации? Какво да бъде посланието ни към децата?Децата имат право на своите емоции. Както и всеки един от нас. Обикновено това, което ни притеснява, е начинът, по който детето изразява емоцията, затова можем да му покажем нови алтернативи или да ги открием заедно с него (напр. „Разбирам, че те е страх от зъболекаря. Може би ти става неприятно от шума на машинката. Искаш ли, докато си на зъболекарския стол, да ти сложим слушалки и да слушаш онази песен, която много харесваш?“). Понякога е достатъчно просто да му дадем възможност да говори за емоциятаи тогава често то може да стигне само до приемливо за него решение и да се успокои.

При този тип общуване детето получава няколко много важни и здравословни послания: „Мама и тате ме разбират. Може да им вярвам. Имам желание да споделям и друг път с тях. Това, което усещам, е нормално, трябва само да не наранявам другите заради това, което чувствам.”

Всички ние искаме да имаме физически и емоционално здрави деца и да имаме добри взаимоотношения с тях. Приемането на емоциите на детето е една от стъпките към постигането на тази цел.

Използвана литература и източници: https://parentacademy.bg, https://priobshti.se, „Да възпитаваме правилно малкото дете“ /издателство „Просвета“/, „Как да се справяме с възпитанието, без да губим самообладание“ /издателство Паритет, Марина Аромщам/, „Трудните деца. Как да наложим дисциплина и развием потенциала им“ – Андрю Фулър