Какво представляват правата на човека?
Правата на човека са като броня: те ви защитават.Те са като правила, защото ви учат как да се държите. Те са като съдии, защото пред тях можете да обжалвате. Те са абстрактни – като емоции, и както емоциите, те принадлежат на всички и съществуват, независимо от случващото се.
Те са като природата, тъй като могат да бъдат нарушени, а същевременно са и като човешкия дух, защото не могат да бъдат унищожени. Подобно на времето навън, те се отнасят по един и същи начин към богати и бедни, стари и млади, бели и черен, високи и ниски. Те ни предлагат уважение и изискват от нас да се отнасяме с уважение към другите. Подобно на добротата, истината и равнопоставеността, ние понякога може и да не сме съгласни с техните дефиниции, но ги разпознаваме, когато видим тяхното нарушаване.
Когато окачествяваме нещо като право на даден човек, имаме предвид, че той има основание да изисква от обществото да го защитава относно това притежание със силата на закона или със средствата на образованието и общественото мнение.
Джон Стюарт Мил
Характеристики на правата на човека
Болката е неприемлива както за вас, така и за другите. Съзнавайки този принцип за равнопоставеност, отнасяйте се към околните с уважение и съчувствие.
Суман Сутам
Въпреки че философите продължават да спорят за природата на правата на човека, международната общност положи удивително начало и се ангажира с правата на човека, като през 1948 година прие Всеобщата Декларация за правата на човека. След този момент нататък международната общност разработи мощните концепции на ВДПЧ в редица международни, регионални местни правни инструменти. ВДПЧ не е замислена като правно-обвързващ документ, но учредяването на нейните норми в много последващи споразумения със задължителен характер (известни още като „конвенции“ и „споразумения“) прави днес юридическият статус на тези норми безспорен.
Съгласно тези принципи:
Правата на човека са неотменими. Това означава, че не можете да ги изгубите, тъй като са свързани със самото човешко съществуване, те са присъщи на всяко човешко същество. При определени обстоятелства някои от тях, но не всички, могат да бъдат преустановявани или ограничавани. Например, ако някой е обявен за виновен за извършване на престъпление, неговата или нейната свобода може да бъде отнета, или по време на извънредно положение правителството може да го обяви публично и да направи дерогация на някои права, например да наложи полицейски час, ограничаващ свободата на движение.
Правата на човека са неделими, взаимнозависими и взаимосвързани.
Това означава, че отделните права са в тясна взаимна връзка и не могат да бъдат разглеждани независимо едно от друго. Притежаването на дадено право зависи от притежаването на много други права, като никое от тях не е по-значимо от останалите.
Правата на човека са универсални.
Има се предвид, че те важат еднакво за всички хора по света и по всяко време. Всеки индивид има право да се възползва от собствените си човешки права, независимо от расата или етническия си произход, цвета, пола,сексуалната ориентация, уврежданията, езика, религията, политическите или други убеждения, националния и социален произход, раждането си или друг статус.
Ето кои са основните човешки права – право на живот, право на свобода на мисълта, религията, мнението, изразяването; право на свобода от изтезания и нечовешко отношение, право на равно третиране пред закона, право на поверителност, право на убежище, право на брак и създаване на семейство, право на труд, образование, социални услуги.
Още през 1941 г. американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича – „най-важни”, човешки свободи:
- на словото и изразяването;
- на религията и вярата;
- свобода от лишения;
- свобода от страх;
Неуморен радетел за правата на човека, Елинор Рузвелт разбира, че те трябва да бъдат отстоявани от всеки от нас, всеки ден:
„Откъде, преди всичко, са започнали универсалните права на човека? В малки места, близо до дома – толкова близо и толкова малки, че не могат да се видят никъде в никоя карта на света. И все пак те са света на индивидуалния човек; кварталът, в който живее; училището или колежът, които посещава; фабриката, фермата или офисът, където живее. Ако тези права нямат значение там, те са без маловажни навсякъде другаде. Без съгласувани граждански действия за поддържането им близо до дома, напразно ще търсим напредък в по-големия свят.“
Елинор Рузвелт е съпруга на 32-рия президент на САЩ – Франклин Делано Рузвелт. Тя е първият американски председател и делегат на Комисията на ООН по правата на човека от 1946 г. Първата дама ръководи изготвянето на Всеобщата декларация по правата на човека. Известна е с това, че прави кампании, в които изразява несъгласията си по отношение на политиките на мъжа й – президента Рузвелт. Тя организира публични дебати, в които защитава гражданските права на афроамериканците, американците с азиатски произход и бежанците от Втората световна война.
Международният ден за правата на човека се отбелязва всяка година на 10 декември – денят, в който е приета Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г. от Общото събрание на ООН. Документът е ключов за изграждането на световния мир и закрепва неотменимите права на всеки човек, независимо от раса, цвят на кожата, религия, пол, език, политическо или друго мнение, национален или социален произход, собственост, раждане или друг статус. Приета преди 72 години, днес Декларацията е достъпна на повече от 500 езика, което я прави най-превежданият документ в света.
