Познавате ги, нали? Мерилин Монро, Джеймс Ърл Джоунс, Джо Байдън, Елвис Пресли, Кайли Миноуг, Роуън Аткинсън, Никол Кидмън, Брус Уилис, Уинстън Чърчил…
Но може би никога не сте разбрали, че тези хора живеят със заекването от детството си. Понякога, то бива преодоляно с възрастта. Друг път – не. Има хора, които дълго посещават терапия, правят упражнения по дишане и правоговор. Постигнатата плавност на речта често е резултат от упоритост, много работа и упражнения.
Хората, които заекват, често се опитват да избягват заекването, като говорят бързо или насилствено преминават през моменти на блокиране на речта. Това поведение може да увеличи вероятността за заекване и да задълбочи въздействието му върху живота им.
Ритмичният модел в музиката помага за регулиране на дишането и обяснява защо хората, когато пеят, не заекват. Когато пеем, се стремим да произведем глас, който съдържа последователност от различни гласови тонове, които съставят мелодията на песента.
Изследователите продължават да изучават основните причини за заекването. То може да се дължи на комбинация от фактори, включително генетични влияния, като семейна история на заекване, и емоционални фактори. Негативните емоции могат да добавят когнитивна тежест върху децата, които заекват по време на критичен период от езиковото развитие. Речевите затруднения, които се появяват след емоционална травма, са необичайни и не са същите като заекването на развитието.
Социокултурни и възпитателни фактори, като авторитарен родителски стил или конфликти в семейството, също могат да допринесат. Колкото по-рано се приложи терапия, толкова по-малка е вероятността заекването да продължи в зряла възраст. Логопедичната терапия може да намали прекъсванията на речта и да подобри самочувствието на детето, като фокусът е върху контролирането на речта, дишането и ларингиалното напрежение. Психологът помага за преодоляване на емоционалните фактори.
Как можем да помогнем вкъщи?
Родителите могат да използват техники, които помагат на детето да се чувства спокойно.
Съвети:
- Осигурете спокойна обстановка у дома. Дайте на детето възможности да говори.
- Говорете бавно и спокойно, за да не изпитва натиск.
- Слушайте детето, не го прекъсвайте и не довършвайте изреченията му.
- Фокусирайте се върху съдържанието на казаното, а не върху начина на изразяване. Има една мъдрост: „Заекването не е в устата на говорещия, а в ушите на слушащия.“
Бъдете търпеливи – липсата на търпение може да влоши заекването и да смути детето още повече.