Замисляли ли сте се колко от решенията ни днес са продиктувани не от логика, а от стари, заключени в тялото ни страхове?
Статистиката казва: Не сте сами!
Над 90% от хората изпитват специфични страхове или фобии в даден етап от живота си. Страхът е естествен механизъм за оцеляване, но понякога „алармената система“ на мозъка ни остава включена твърде дълго.
Кога се отключва страхът и остава ли завинаги?
Най-често силните страхове и фобии се отключват в детството (между 4 и 11 години), когато психиката е най-крехка и няма защитни механизми, или след внезапно травматично събитие в зряла възраст.
Добрата новина: Страхът НЕ остава завинаги, освен ако не изберем да го захраним с избягване. Мозъкът ни притежава свойството невропластичност – той може да се пренастрои и да се научи, че някогашната заплаха вече не е опасна.
Травмите: Когато страхът стеснява света ни
Когато една уплаха се превърне в дълбока травма, тя започва да диктува изборите ни. Започваме да избягваме места, хора, професии или ситуации. Страхът ни кара да се изолираме и буквално „съкращава“ възможностите ни за щастие.
Мъжете или жените?
Статистически жените по-често (почти двойно в сравнение с мъжете) споделят и търсят помощ за специфични фобии и тревожни разстройства. Това обаче често се дължи и на факта, че мъжете по-трудно признават и споделят за своите уязвимости поради социалния натиск.
Една история за кучетата, операта и изцелението
Често съдбата ни среща със страха по най-неочаквания начин. Чуйте историята на …ще я наречем Лили:
„На 4 години Лили тичала по тротоара към входната врата на къщата си. Изобщо не очаквала немската овчарка на съседите – иначе добро куче, което познавала – да скочи изведнъж върху нея. Ударът бил силен, двете паднали на земята. Не е ясно кой бил по-изплашен, но оттогава Лили развила свещен страх от всякакви кучета. Този страх станал толкова голям, че по-късно я разделил с една от големите ѝ любови, тъй като момчето имало куче, а съвместният им живот изглеждал невъзможен.
„Това, което ми помогна, беше страстта ми към пеенето“, разказва Лили. „Заради нея се преместих от Пловдив в София, за да уча оперно пеене. Трябваше да плащам наема си сама и бях готова на всякаква работа. Една от първите възможности, които нямаше как да откажа, защото бях без пукната пара, беше асистент в център за йога с малки кученца. Упражненията се правеха по обичайния начин, но между курсистите спокойно се разхождаха дакел, пудел и голдън ретривър. Моята задача беше да ги пускам и прибирам. Видях как присъствието им отнема стреса и напрежението на хората. И неусетно, това проработи и при мен. Днес вече знам: някой ден ще си взема куче!“
Как да започнем борбата със страха? (Практически техники)
Лили без да иска е приложила най-работещата терапевтична техника. Ето как можете да започнете и вие:
- Техниката на „Малките стъпки“ (Систематична десенсибилизация): Не скачайте в дълбокото. Ако се боите от кучета, първо гледайте снимки, после видеоклипове, след това наблюдавайте куче от прозореца, и чак накрая се доближете до малко, приятелско кученце.
- Заземяване през тялото (Правилото 5-4-3-2-1): Когато усетите паника, назовете наум: 5 неща, които виждате; 4, които можете да пипнете; 3, които чувате; 2, които можете да помиришете и 1, което можете да вкусите. Това връща мозъка в настоящето.
- Пренасочване на фокуса: Намерете по-голяма мотивация от страха (при Лили това е била любовта към музиката и нуждата да оцелее в новия град). Когато целта е по-голяма от страха, той се смалява.
Понякога пътят към победата над страха изисква спътник.
Ако усещате, че страхът или минала травма управляват живота ви, блокират потенциала ви или пречат на децата ви да растат спокойни – не сте сами.
Ако не можете да се справите сами, потърсете подкрепа от психолог при нас в Сдружение „Бъдеще за децата“ – сигурно пространство за порастване и развитие.
Понякога е нужна само една протегната ръка, за да превърнем най-големия си страх в следващата си голяма победа.
#БъдещеЗаДецата #ПсихологическаПодкрепа #ПреодолейСтраха #ВдъхновяващиИстории #СподеленоПространство
