Short stories

Short story 1

 

The current story is not whether we have been able to persuade a mother to hold her child or not. This story is about a young family that we were courageous and needed a lot of encouragement … because at times it was necessary.

In 2016 we met a young family. Young for years, but both strong in spirit. The life of P. and M. is full of trial, difficult moments, losses and … love.

The two met in another city when P. was 16 years old and M. was 18 years old.

P. became an orphan at the age of 12, and M.’s parents were separated when he was a baby. The young people got acquainted and as soon as they graduated from school they fled from the very poor area of Northwestern Bulgaria and found themselves in Kazanlak, where M. had inherited a home. They both started work in one of the local factories. For support there was only the uncle of the boy who lived near the city. Not long after the beginning of their joint life, they learned that they will have a child. She was 22 years old, and he was 24 years old. The months passed and P.’s pregnancy was normal and calm. They began to gradually prepare for the birth of the baby. They refreshed their home and the place became more and more welcoming.

The big day came … A little earlier than planned. Baby M. was born prematurely with a lot of complications. From that day on the young parents were full of sadness, fear, anxiety, struggle, happiness … and love. The child was born with congenital deformity of the foot, mild protein-calorie malnutrition and iron-nausea anemia (unspecified). This was the reason why the baby was hospitalized right after his birth. Once in the local hospital and twice in Stara Zagora District Hospital.

And while they are experiencing the worries and doing everything that doctors tell them, we were also having an input . A request for assessing the risk to the child’s health and the capacity of his parents arrives at the Kazanlak Center for Community Support at Future for Children Association. It did not take long for us to realize that these young people loved their child and did the best that they could for him. They were young and had a lack of experience but no one could prepare. In most cases, our situations catch us unprepared and we learn how to cope with the difficulties.

After the assessment, the protection authorities directed the family for long-term support to the Center,  working with a team of social workers, psychologist and nurse. Parents were experiencing a shortage of social contacts, as all their close relatives (except the uncle) and friends lived far away.

Our colleagues started to work to strengthen the psycho-social status of both the mother who was in a severe post-natal depression and the father who doesn’t know how to cope. Their condition improved slowly and they started to come out of the initial shock. There was fear, fear of the child being taken away. At the beginning of 2016  they visited a children’s orthopedic doctor who put a plaster boot on the baby’s foot. The doctor’s opinion was that the outlook is optimistic.

The Future for Children Association provided the family with partial material support – diapers, adapted milk, baby cosmetics. Following the prescription of doctors, the baby needed special milk. We were able to provide this support thanks to the “Hug for Every Child” Project (funded by the Tulip Foundation and the OAK Foundation), and the targeted donations we received for this project.

The team continues to work to increase the capacity of parenting skills in view of the complicated physical and health condition of the child. Implements the mother’s psychosocial support in the post-natal period and creates a social circle of communication for the two parents. The father has returned to his normal daily life, his work and his colleagues.

The parents  are currently members of our “Our Premature Child” group on social networks, where they receive help, support and contacts. At present, they have managed to build a child’s routine and regularly consult with our team.

 

Short story 2

Some time ago we met a 14 year old girl who had decided that she had met the love of her life. Her family and  those of her chosen have supported their relationship and cohabitation. A little later she became pregnant and gave birth to a daughter. Time passed and the baby grew. Parents and relatives were happy and helped the young family with whatever they could. In 2014 the young mother was pregnant for the second time. This time, however, things were not so good. The young dad and his family were beginning to wonder how they would deal with another child. Relations between both of them were getting worse to such an extent that she moved out of their home and  left the child there. She went to live with her grandmother, who raised her from a child. The elderly woman  tried to influence her to return to her child’s father but she categorically refused. The grandmother said: “The story is repeated … When you were a little baby, your mother left you here. Now you do the same. ”

The girl did not listen to her grandmother at all. She went her own way. She fell in love again with another man. Approaching the moment of the birth of the second child, she entered the local hospital and stated that she would abandon the newborn.

The maternity ward team in Kazanlak sent a signal to the Social Support Directorate and connected with the social worker at the Future for Children Association. The organization was working on the “Hug for Every Child” project to reduce the number of abandoned children in institutions and has a trained Prevention of Abandonment team including a social worker at the maternity ward. He visited the mother several times in the hospital and they talked a lot. The mother changed her initial attitude and decided to keep the baby.The  birth took place without complications, and a beautiful and healthy boy was born. At the first psychosocial consultation at maternity ward, the mother said that the reason for deciding to abandon her future child was that she did not have enough money, and her boyfriend could not accept the fact that it was a child of another man.

 

 

 

Нашият екип започна да установява връзка с разширеното семейство на родилката – нейната баба, бащата на децата й и неговите близки, както и новия съжител на С. След първоначалните срещи и разговори с тях започнахме стъпки за провеждането на Фамилно-групова конференция (ФГК), с цел изясняване на житейската ситуция и предриемане на действия и мерки с оглед оставане на детето в биологичното семейство и осигуряване на подкрепа за родилката и бебето. Със С. бяхме обсъдили всичко това и тя бе съгласна. От наша страна тя имаше подкрепа. Екпът по Превенция трябваше да осигури стабилна среда за връщането на майката в общността, да помогне за осигуряване на подходящи условия за отглеждането на бебето в новия й дом, да подготвим нейния съжител за това, което предстои, медицинска сестра и социални работници щяха да повишават родителския им капацитет и да предоставят частична материална подкрепа през първите месеци. И така нещата вървяха към положителен изход на този случай. Но няколко дни след раждането и ден след последната ни среща със С., от местната МБАЛ, ни съобщиха, че тя е избягала и е оставила бебето в РО. Незабавно е сигнализиран и ОЗД/ ДСП – Казанлък и те предприемат спешно настаняване на детето в ДМСГД “Мария Луиза“ с. Бузовград. След това мярката за закрила е променена с настаняване в приемно семейство. Към момента детето е настанено в професионално приемно семейство, в друга община.

Това е случай, в който не можахме да предотвратим изоставянето. Майката до последно не се е почувствала достатъчно сигурна – в себе си, в съжителя си, в близките си. Тя имаше много опасения за детето, които явно не сме успели да преборим. Към момента майката не поддържа връзка и с по-голямото си дете и неговия баща. Поуката след всеки такъв финал у нас е една и съща: Дете се създава с много любов и съзнание за това, което те очаква. Причините една майка да изостави детето си са много, но винаги свързани.

 

 

МАЛКИ ИСТОРИИ

 

 

През месец март, тази година, екипът по превенция на изоставянето по проект „Преръдка за всяко дете” получава сигнал, че предстои настаняване на бебе в Специализирана институция. След  провеждането на среща на координационния механизъм по проект „Прегръдка на всяко дете” (ОЗД, ДСП, Сдружение „Бъдеще за децата”, ЦОП – Казанлък, МБАЛ – Казанлък и Община Казанлък) се взима решение за насочване на случая за работа в ЦОП и Сдружението с цел предотвратяване на изоставянето.

Новороденото З. рано, рано бива застигнато от зла съдба. Макар и родено в семейство с нисък социален и икономически статус, то е чакано и създадено с любов. От самото начало родителите си го искат. Майката Д. и таткото Я. имат още три деца. Бебчо З. толкова бърза да се запознае със своето семейство, че се появява един месец по-рано от предвиденото. Майката и бебето са задържани в болничното заведение, докато лекарите преценят, че показателите са нормални и няма риск за тях. И идва денят, в който цялото семейство се събира, за да посрещне най-новия си член в къщи. Всичко е нормално. Бебешкият плач внася толкова радост в къщата. … След една седмица Д. започва да се чувства зле – отпаднала е, има болки в гръдната област, главоболие. Нейните близки започват да мислят, че това са симптоми на следродилна депресия. Състоянието й обаче не се подобрява. След дълго настояване от страна на съпругът си, жената отива на лекар. Направен й е обстоен преглед и са й назначени допълнителни изследвания. Незабавно е приета в Болница, с диагноза тежка форма на двустранна пневмония. Поставена е на командно дишане.  Имунетът на жената е доста отслабнал след раждането и тя не успява да се пребори с болестта.  Дни след това умира.

Това е и събитието, което подтиква бащата да реши да остави новороденото в Дом.

Това, което направихме ние е…

Екипът по Превенция по проект „Прегръдка за всяко дете” посети дома на родителите на Д. След смърта й, те са поели грижите за детето. Намерихме двама души, които с бебе на ръце тъжаха за своята млада дъщеря. Те ни показаха, че обичат детето, но просто нямат сили и възможности да се грижат и може би ще е по-добре Държавата да се погрижи за него. Социален работник и психолог направиха още няколко консултации с тях. Те помогнаха на възрастните да се съвземат след загубата. Но … остана риска от това, че те нямат достатъчно добри условия, при които да отгледат малката. Те бяха обявени и за официални натойници на детето след смъртта на майката. Екипът започна да търси контакт с бащата. Той беше оставил другите си три деца при своите родители. Не искаше да се връща в населеното място, в „онази къща”. Минаха месеци, в които ние помагахме на бабата и дядото на З. да подобрят условията в дома си и да нагодят режима си спрямо нуждите на бебето. Осигурявахме памперси, адаптирано мляко и дрешки. Медицинска сестра следеше за здравето на З. и заедно със социалните работници върнаха майчинския инстинкт на бабата. Всички близки от разширеното семейство помагат с каквото могат. Някои купуват пюрета, други памперси. Заедно преустроиха къщата така, че да е удобно и да има нормални условия за отглеждането на бебето. Нашият екип имаше за задача да придружава бабата и дядото до институции и да им помогне с уреждането на документите около статута им на настойници. Водихме разговори със служители и колеги от Общината, НОИ, ГРАО и ДСП-Казанлък, за да може като официални настойници да получават и наследствената пенсия на бебето. Бабата и дядото успяха да изградят силна връзка с малката и така вече осем месеца.

През това време паралелно нашият екип се срещаше и с бащата. Убедихме го да се върне при по-големите деца в дома на родители си. Той постепенно пое грижите за тях. Не мина време и той започна да се интересува какво се случва със З. Ние постоянно му разказвахме как расте, колко е наддала, как се усмихва…. И един ден ТОЙ пожела да види дъщеря си. От този ден, Я. осъществява редовни контакти с детето.

Към настоящия момент работата по този случай е на фаза предстояща реинтеграция на З. в семейството на Я. Той прекарва с детето все повече време. Многодетният татко, все още живее при своите родители. По-големите деца посещават редовно детска градина. Помогнахме на Я. да подаде документи за освобождаване от месечните такси, също така и да за получаването на наследствени пенсии на трите деца. Я. започна работа  в населеното място, където живеят, във фирма занимаваща се със земеделие и селско стопанство.

Искрено вярваме, че този силен мъж иска да продължи напред. След възстановяването на родителските му права върху З. и връщането й при него „щастието ми ще бъде пълно”, казва той. След такъв развой на събитията, няма как да не сме доволни.  Целта на проекта „Прегръдка за всяко дете” е да се намали броя на децата, настанени в институции чрез изграждане на система от подкрепящи услуги и дейности за родителите, базирани на комплексен подход и междуинституционално сътрудничество. „Прегръдка за всяко дете” е с продължителност 27 месеца. Финансира се от Фондация „Лале“ и Фондация „Оук“, по програма „Вяра в децата и семейството“ и се реализира от Сдружение „Бъдеще за децата” като водеща организация, в партньорство с община Казанлък, Дирекция „Социално подпомагане” и МБАЛ „Д-р Христо Стамболски”.