Мерилин Монро, Джеймс Ърл Джоунс, Джо Байдън, Елвис Пресли, Кайли Миноуг, Роуън Аткинсън, Никол Кидмън, Брус Уилис, Уинстън Чърчил.. – Познавате ги, нали?
Но може би никога не сте разбрали до този момент, че тези хора носят живеят със заекването от детството си. Понякога, то бива преодоляно с възрастта. Друг път – не. Има хора, които дълго посещават терапия, ходят на упражнения по дишане и правоговор. И получената плавност на речта често е плод на на упоритост, много работа
и упражнения.
Хората, които заекват имат чувството, че са загубили контрол над своя речеви механизъм и често се опитват да го избегнат, като се стремят да говорят бързо, чрез насилствено преминаване през моменти на заекване или като изобщо не говорят, страхувайки се. Това поведение всъщност може да увеличи вероятността за заекване и да доведе до по-задълбочено въздействие на заекването върху живота им.
Ритмичният модел в музиката има тенденция да помага за регулиране на дишането на човека, който заеква. Ритъмът разгадава и загадката защо хората, когато пеят, не заекват. Когато пеем, подсъзнателното намерение е да произведем глас, който съдържа последователност от различни гласови тонове. Тази последователност съставя мелодията на песента.
Изследователите продължават да изучават основните причини за заекването в развитието. Може да се включи комбинация от
фактори. Семейната история на заекването показва, че се влияе от генетични фактори. Децата, които заекват, например, често имат роднини, които заекват. Емоционалните фактори са трудни за измерване и не могат да се считат за основната причина, но отрицателните емоции могат да поставят допълнителна когнитивна тежест върху децата, които заекват по време на критичен период от езиковото развитие. Речевите затруднения, които се появяват след емоционална травма (психогенно заекване), са необичайни и не са същите като заекването на развитието. Плавността на речта може да бъде нарушена в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма или други мозъчни нарушения.
Към причините за заекване спадат и неадекватните възпитателни въздействия, недостатъчни емоционални контакти с детето, негативните социокултурни влияния на микросредата. Както и твърде авторитарен, деспотичен, свръх изискващ, непредсказуем или амбивалентен родителски стил на възпитание. Чести скандали между родителите, директно не толелиране на речевите блокажи на детето и вменяването му на вина.
Как може да помогнем вкъщи?
Родителите могат също да използват терапевтични техники, за да помогнат на детето си да се чувства по-спокойно и осъзнато. Слушането търпеливо е важно!
Ето и още съвети:
Осигурете спокойна обстановка у дома. Дайте на детето си много възможности да говори.
Говорете бавно и спокойно, така че детето ви да не изпитва натиск да говори бързо.
Слушайте, когато детето ви говори. Не прекъсвайте и не довършвайте изреченията му. Изчакайте или го разсейте.
Съсредоточете се върху съдържанието на това, което казва детето, а не върху начина, по който го поднася. Има една много хубава приказка, че „заекването не е в устата на говорещия, а е ушите на слушащия“.
Изследванията показват, че колкото по-рано се приложи програма за лечение, толкова по-малка е вероятността заекването да продължи и в зряла възраст. Навременната логопедична терапия може да намали прекъсванията на речевата плавност и да подобри самочувствието на детето. В терапията често се фокусираме върху контролирането на речта, като насърчаваме детето да наблюдава и поддържа дишането, както и ларингиалното напрежение. Психологът ще помогне за откриване на причината и предоляването й с работа върху емоционaлно-волевата сфера.
